Факти
Кратко название: РУМЪНИЯ
Официално название: Румъния
Местоположение: Югоизточна Европа, Балкански полуостров
Площ: 237,500 кв. км
Столица: Букурещ
Независимост: 1877 от Турция; провъзгласена за република на 30
декември 1947
Национален празник: 1 декември - Ден на обединението (на Румъния и
Трансилвания)
Конституция: 8 декември 1991
Население: 22,760,449 ('92) , 22, 395,848 (оценка '98 г.)
Избирателно право: всеобщо, след навършени 18 години
Етнически състав: румънци (89%); унгарци (7%); роми (2%); германци
(>1%)
Езици: румънски, езици на етническите малцинства
Религии: православни (87%); католици (5%); протестанти; мюсюлмани;
евреи
География
Местоположение: югоизточна Европа, граничи с Черно море, между България и Украйна
Географски координати: 46'00 сев.ш., 25'00 изт.д.
Карта за справка: Европа
Площ: обща: 237,500 кв. км суша: 230,340 кв. км вода: 7,160 кв. км
Сравнителна площ: малко по-малка от Орегон
Сухопътни граници: общо: 2,508 км Погранични страни: България 608 км, Унгария 443 км, Молдова 450 км, Югославия 476 км, Украйна (север) 362 км, Украйна (изток) 169 км
Брегова ивица: 225 км
Морски владения: крайбрежна зона: 24 морски мили континентален шелф: на дълбочина 200 метра или до дълбочината на експлоатация специална икономическа зона: 200 морски мили акватория: 12 морски мили
Климат: умерен; студена облачна зима с чести снеговалежи и мъгли, слънчево лято с чести дъждове и гръмотевични бури
Релеф: Централният Трансилвански басейн е отделен от Молдовската равнина на изток от Карпатските планини; на юг Трансилванските Алпи го разделят от Валачанската равнина.
Височинни граници: най-ниска точка: Черно море 0 м най-висока точка: Молдовеану 2,544 м
Природни ресурси: нефт (намаляващи запаси), дървесина, природен газ, въглища, желязна руда, сол, обработваема земя, хидроелектроенергия
Географски забележителности: контролира най-лесно проходимия сухопътен маршрут между Балканите, Молдова и Украйна
Политическа система
Съгласно Конституцията Румъния е
парламентарна република с многопартийна политическа система, разделение на
властите, пазарна икономика и спазване на човешките права.
Президент
Президентът на Румъния се избира чрез преки всеобщи избори за максимум
два четири-годишни мандата. Той или тя представлява страната по въпроси на
международните отношения и е главнокомандващ въоръжените сили. Съгласно
конституцията от 1991 г., президентът не може да принадлежи към никоя
политическа партия.
Президент: Траян Бъсеску
(от 12 декември 2004 г.)
Изпълнителна власт
Президентът назначава министър-председател, който възглавява правителството;
министър-председателят обикновено е лидер на партията с най-много места в
парламента. Той отговаря за избор на кабинет, който да изпълнява функциите на
правителство. Министър-председател: Адриан Настасе (от 29 декември 2000)
Министър-председател: Емил Бок (От 28 декември 2008 г. насам)
Законодателна власт
Румъния има двукамарен парламент, наричан Народно Събрание. Неговата
долна камара, наричана Камара на
депутатите, се състои от 343 места, 15 от които са запазени за етнически
малцинства; горната камара, или Сенат,
има 143 места. Членовете на двете камари на парламента се избират за период от
четири години, в съответствие с модифицираната система за пропорционално
представителство
Съдебна власт
Висш орган на съдебната власт в Румъния е Върховният съд. Неговите
членове се назначават от президента по предложение на Върховния съвет на
магистратите. Във всяка от 40-те румънски области и в специален окръг Букурещ
има Областен съд и няколко по-низши съдилища, или съдилища от първа инстанция.
Страната има също 15 районни апелативни съда, в които се обжалват присъдите,
приети от местните съдилища; решенията на апелативните съдилища могат да бъдат
обжалвани пред Върховния съд. Румъния има Конституционен съд, отговорен за
осигуряването на баланс на правомощия между органите на държавната власт.
Главният прокурор е най-висшият съдебен пост в Румъния, и отговаря пред
Народното Събрание, което го/я назначава за срок от четири години. Смъртното
наказание е премахнато през декември 1989 г., и е официално забранено от
Конституцията, приета 1991 година.
