Хавиер Солана

Генерален секретар на Съвета на ЕС и Върховен представител за общата външна политика и сигурността

(EС; НАТО; Западноевропейски съюз; Eux.tv; Ройтерс, AФП, Индипендънт - 12/02/04; AФП - 14/12/03; Интърнешънъл Хералд Трибун - 13/12/03;AП, Би Би Си - 14/03/02)

Хавиер Солана е назначен за втори петгодишен мандат като Генерален секретар на Съвета на ЕС и Върховен представител на ЕС за общата външна политика и сигурността (ОВППС) през юли 2004 г. Той също е и Генерален секретар на Заподноевропейския съюз (ЗЕС) от ноември 1999 г.

Солана е роден на 14 юли 1942 г. в Мадрид, Испания. Син на видно испанско семейство, той получава докторска степен по физика и е стипендиант на Фубрайт в няколко американски университета. Преподава физика на твърдите частици в Университета Комплутенс, преди да започне да се занимава с политика.

Солана, който става член на Испанската социалистическа партия през 1964 г. е известен като радикал в младежките си години по време на режима на генерал Франциско Франко. Той е и депутат в испанския парламеннт от 1977 г.

Солана заема длъжности в кабинетите на четири правителства, оглавявани от лидера на испанските социалисти Фелипе Гензалес между 1982 и 1996 г. Той е министър на културата от декември 1982 г. до юли 1988 г., както и говорител на правителството през втората половина на този период. След това Солана е министър на образованието и науката от юли 1988 до юли 1992 г., когато става министър на външните работи в правителство в Мадрид, което твърдо подкрепя НАТО. Напуска пози пост през декември 1995 г., когато става Генерален секретар на НАТО.

Мандатът на Солана начело на Алианса обхваща период на интензивна намеса на НАТО на Балканите. Само дни след като той поема новия си пост, ръководените от НАТО Многонационални сили за намеса (ИФОР) се разполагат в Босна и Херцеговина (БиХ), за да наложат военните аспекти на Дейтънските мирни споразумения. По време на кризата в Косово НАТО ръководи въздушните удари срещу Сърбия през пролетта на 1999 г. През юли 1997 г. той председателства срещата на върха на НАТО в Мадрид, където Чешката република, Унгария и Полша стават първите бивши комунистически страни, които получават покана за започване на преговори за присъединяване към Алианса, който тогава включва 16 страни-членки.

"Той има необикновени умения да постига консенсус и работи зад сцената с лидерите на страните от двете страни на Атлантическия океан, за да гарантира единството на НАТО, когато това е от значение", казва за Солана Александър Вершбоу, който тогава е посланик на САЩ в НАТО.

През октомври 1999 г. Солана напуска НАТО и става Генерален секретар на Съюза на ЕС и неговия пръв "върховен представител" за ОВППС със задачата да представя идеи и да анализира възможности за политиката на ЕС, за да помогне на лидерите на страните-членки на ЕС да постигат единодушие по въпросите на външната политика и сигурността и по този начин увеличава политическото влияние на Съюза в международните отношения.

На срещата на върха на ЕС през 2003 г. в Брюксел, държавните глави и ръководителите на правителствата на тогава 15-те страни-членки, единодушно одобряват първия документ за стратегията за сигурност на блока, съставен под ръководството на Солана. В документа от 14 страници Европейската стратегия за сигурност се предвижда да се справя както с далечни, така и с близки заплахи и да изгражда сигурност в Европа като ключови цели на усилията на ЕС да защити своята сигурност и да прокламира своите ценности. В документа също се подчертава, че ЕС няма намерение да прекрати съюза със Северна Америка.

Солана е ръководител на Европейската агенция по отбраната, създадена през юли 2004 г. с цел да се засилят отбранителните способности на Европа при справянето с кризи и да се отстоява Европейската политика за сигурност и отбрана.

Той също представлява ЕС в Близкоизточния квартет - групата, участваща като посредник в мирния процес в конфликта между Израел и Палестина, в която също влизат ООН, Съединените щати и Русия.

Солана е също член на испанския клон на Римския клуб.

Той е женен и има две деца.