Марти Ахтисаари

Специален пратеник на ООН за Косово

(ООН, ЮНОСЕК, Официален уебсайт на финландското президенство)

[Getty Images]

Бившият президент на Финландия Марти Ахтисаари бе назначен за специален пратеник на ООН за политическия процес на определяне на бъдещия статут на Косово на 14 ноември, 2005 г.

Ахтисаари е роден на 23 юни, 1937 г. във Виипури, Финландия. Той завършва Университета в Улу във Финландия през 1959 г. Трийсет години по-късно университетът му присъжда печетен докторат.

Ахтисаари постъпва в Министерството на външните работи на Финландия през 1965 г., заема различни длъжности в неговото Бюро за техническо сътрудничество през следващите седем години, включително и помощник-директор от 1971 до 1972 г. След това е назначен за заместник-директор на Отдела за международно развитие и сътрудничество към Министерството, на който пост остава до 1973 г. Междувременно той също е член на правителствен консултантски орган за търговска дейност и проблеми на индустриализацията на развиващите се страни.

От 1973 до 1976 г. Ахтисаари е посланик на Финландия в Танзания. През последната година на тригодишния му мандат той също е акредитиран като посланик в Замбия, Сомалия и Мозамбик и е член на Сената на Института на ООН за Намибия. През 1977 г. е назначен за Комисар на ООН за Намибия. Той остава на този пост до 1981 г., като същевременно е и специален представител на Генералния секретар на ООН за страната. .

От 1984 до 1986 г. Ахтисаари е заместник-държавен секретар в Министерство на външните работи на Финландия, където отговаря за международното развитие и сътрудничество. Той също е управител за Финландия в Африканската банка за развитие, в Азиатската банка за развитие и в Интерамериканската банка за развитие, както и за Международния фонд за земеделско развитие. В същия период той оглавява Борда на директорите на финландския Фонд за индустриализация на развиващите се страни..

От 1 януари, 1987 г. до 30 юни, 1991 г. Ахтисаари е заместник-генерален секретар на ООН по въпросите на администрацията и управлението. Междувременно между 1989 и 1990 г. той отново е специален представител на Генералния секретар на ООН за Нимибия и ръководи операцията на ООН ЮНТАГ в тази страна. Той се завръща в Министерството на външните работи на Финландия през юли 1991 г. като държавен секретар. .

От началото на септември 1992 г. до средата на април 1993 г. Ахтисаари е председател на работната група на Босна и Херцеговина на Международната конференция за бивша Югославия. От началото на на юли 1993 г. в продължение на четири месеца той е Специален съветник на Международната конференция за бивша Югославия и специален представител на Генералния секретар на ООН за бивша Югославия.

Ахтисаари печели президентските избори през февруари 1994 г. като кандидат на Социалдемократическата партия на страната. Той е президент на Финландия от 1 март, 1994 г. до 1 март 2000 г.

След изтичане на мандата му Ахтисаари основава НПО, Инициатива за справяне с кризи, чийто борд оглавява. В следващите години той също е съпредседател на Института Изток-Запад със седалище в Ню Йорк (до септември 2005 г.), член на съвместната консултантска група за Института "Отворено общество" и фондациите на Сорос, председател на фондация "Деца и младежи на Балканите" и на Съвета за глобално действие на Международната младежка фондация. До 2003 г. той също е член на Борда на директорите на Международния институт за демокрация и електорална подкрепа (IDEA) и до 2004 г. е председател на Международната кризисна група в Брюксел.

През 2005 г. Ахтисаари ръководи мирните преговори между движението "Свободен Ачех" и индонезийското правителство. Споразумението, постигнато през август същата година слага край на 30-годишния въоръжен конфликт в района на Ачех в Индонезия.

Три месеца по-късно Ахтисаари е назначен за специален пратеник на ООН за процеса за определяне на статута на Косово.

След няколкоседмичен период на дипломация на совалката, започват преки преговори между официални представители на сърбите и на косовски албанци на 20 февруари, 2006 г. във Виена. Преговорите не завършват със споразумение, тъй като двете страни остават на "диаметрално противоположни" позиции. На 26 март, 2007 г. Ахтисаари представя пред Съвета за сигурност на ООН своите предложения за решение, предвиждащи Косово да получи независимост, контролирана от международната общност.

Мнозинството на етническите албанци в Косово прие плана, но Сърбия веднага го отхвърли и призова за по-нататъшни преговори. Подкрепяйки позицията на Белград, Русия блокира решението на Съвета за сигурност в подкрепа на предложенията на Ахтисаари за решение и бе решено "тройката" ЕС-САЩ-Русия да ръководи нови преговори между Белград и Прищина. Преговорите прикрючиха на 10 декември, отново без споразумение.

В крайна сметка Косово прие едностранно декларация за независимост на 17 февруари с обещанието да осъществи плана на Ахтисаари.

Освен финландски Ахтисаари говори шведски, френски, английски и немски.

Той е женен и има един син.