Косово – календар на събитията

15/12/2006

(AП, Би Би Си, Си Ен Ен, Електронно издание на “Телеграф”, Държавен департамент на САЩ)

1989

Отменена е автономията на Косово според поправки в сръбската конституция, което поставя провинцията под прекия контрол на Белград.

Слободан Милошевич е избран за президент на Сърбия.

1990

Хиляди косовски албанци участват в бунтове. Белград усилва присъствието на югославската армия и на сръбската полиция в провинцията. Обявено е военно положение.

Юли – Лидерите на косовските албанци обявяват независимост. Сърбия разпуска Събранието на провинцията.

До септември повече от 100 000 косовски албанци, служители в държавни компании и институции са уволнени. Културните институции на косовските албанци са под възбрана и преподаването на албански език е отменено, за да бъде възстановено през 1994 г.

1991

Албания признава самопровъзгласилата се Република Косово.

1992

Април – след отделянето на Босна и Херцеговина, Македония, Словения и Хърватия от Социалистическа Федеративна Република Югославия, Сърбия и Черна гора създават Съюзна Репубика Югославия.

Косовските албанци провеждат плебисцит, непризнат нито от Белград, нито от някое чуждо правителство. Писателят Ибрахим Ругова, поддръжник на “пасивната съпротива” е избран за президент на самопровъзгласилата се Република Косово и се създава Събрание на провинцията.

1995

Юли – Сръбският съд осъжда 68 косовски албанци, обвинени в създаването на паралелна полицейска сила, на до осем години затвор.

Август – Ходът на сръбските власти да заселят няколкостотин хърватски сърби бежанци в Косово предизвиква протести сред етническите албанци.

1996

Сепаратистка бунтовническа групировка, наричаща себе си Косовска освободителна армия (КЛА) се появява за първи път, поемайки отговорността за серии от бомбени атентати и нападения срещу сръбската полиция и държавни служители.

1997

КЛА извършва многобройни нападения над сръбски лидери, полицаи и косовски албанци, които сътрудничат на сърбите. Етническите сърби са изгонени от много села със смесено население.

Октомври – Студентски демонстрации на косовски албанци са смазани от сръбската полиция, което предизвиква нови атаки от страна на КЛА.

1998

Февруари-март – Сърбия започва голяма офанзива в Косово. Десетки хора са убити, а стотици хиляди цивилни лица, главно косовски албанци, са принудени да напуснат домовете си.

Април -- 95% от сърбите гласуват в референдум срещу международното посредничество в Косово.

Май – Милошевич и Ругова провеждат разговори за първи път, но след сръбска офанзива в Дечани, в която загиват няколко десетки косовски албанци, албанската страна отказва да участва в други подобни срещи.

Септември – Двайсет и двама косовски албанци са намерени убити в централната част на Косово след сръбски нападения в региона. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, призоваваща за спиране на военните действия в Косово и предупреждаваща, властите в Белград, че могат да се изправят пред “допълнителни мерки”, ако не се подчинят.

Октомври – Изправен пред заплахата от въздушно нападение на НАТО срещу сръбски военни обекти и според споразумение, изготвено от пратеника на САЩ Ричард Холбрук, Милошевич се съгласява да изтегли някои от войските и да разреши настаняването на около 2000 наблюдатели от ОССЕ в Косово.

Декември – Трийсет и шест бойци на КЛА са убити от сръбските сили в най-тежкия сблъсък след прекратяването на огъня. Шестима сърби са убити в едно кафене, което предизвиква разрастване на сръбските протести. В нови сражения в на север загиват най-малко 15 души.

1999

Януари – В село Рачак са открити телата на 45 етнически албанци.

Февруари-март – Мирните преговори, организирани с помощта на международната общност, между представители на враждуващите страни се провеждат в Рамбуйе, Франция. Преговорите са преустановени на 19 март, след като сръбските представители отхвърлят предложеното споразумение, подписано от страна на косовските албанци.

20 март – Международните наблюдатели се евакуират, поради липса на сигурност и вероятност от въздушни нападения на НАТО.

24 март – НАТО започва въздушни нападения срещу Югославия.

10 юни – Генералният секратар на НАТО Хавиер Солана отменя въздушните нападения. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1244, с която се приветства приемането на политическото споразумение от Югославия, включително незабавното спиране на насилието и бързото изтегляне на нейните военни, полицейски и паравоенни части. Поставяйки Косово под администрацията на ООН, резолюцията също оторизира създаването на ЮНМИК и разполагането на мироопазващите сили на НАТО (КФОР).

2001

Ноември – Косово провежда първите си демократични общи избори, спечелени от Демократичната лига на Косово на Ругова (ДЛК).

2002

Февруари – Ругова е избран за президент на Косово, а Байрам Реджепи става министър-председател.

2003

14 октомври – Лидерите на сърбите и на косовските албанци се срещат във Виена за първите преки разговори между тях след края на конфликта от 1998-1998 г.

Декември – ООН определя комплекс от стандарти, които Косово трябва да изпълни, за да започнат преговорите за определяне на окончателния му статут през 2005 г.

2004

Март – През трите дни на етнически сблъсъци – най-тежките след края на конфликта от 1998-1999 г. – загиват 19 души, а стотици са ранени. Стотици домове и десетки религиозни паметници са опустошени или унищожени по време на безредиците в провинцията.

Остомври – Президентът Ругова е преизбран след като ДЛК спечелва общите избори, бойкотирани от косовските сърби. Бившият командващ КЛА и лидер на “Алианс за бъдещето на Косово” Рамуш Харадинай оглавява правителството като министър-председател.

2005

Март – Харадинай подава оставка като премиер на Косово, за да бъде съден от Международния трибунал в Хага за бивша Югославия (МНТБЮ) по обвинения за военни престъпления. Неговият пост се заема от Байрам Косуми.

2006

21 януари – Президентът Ругова умира от рак на белите дробове в дома си в Прищина. На негово място идва Фатмир Сейдиу.

20 февруари – Преките преговори, организирани с посредничеството на ООН, между официални представители на сърбите и на косовските албанци за бъдещия статут на провинцията, започват във Виена. Преговорите се ръководят от пратеника на Генералния секретар на ООН Кофи Анан Марти Ахтисаари.

Март – Изправен пред възможността да бъде критикуван от собствената си партия, Косуми подава оставка от премиерския пост и на негово място е назначен бившият командващ КЛА Агим Чеку.

Октомври – Сръбските гласоподаватели одобряват в референдум нова конституция, в която Косово се окачествява като неотделима част от територията на страната.

2007

2 февруари -- Специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари представя проектопредложение за бъдещия статут на Косово. Той цели да осигури защита на малцинствата в Косово, като същевременно дава право на провинцията да се присъедини към международни организации и да приеме свои национални символи.

26 март -- Ахтисаари докладва пред Съвета за сигурност на ООН. Той заявява, че Белград и Прищина не могат да постигнат споразумение и че единственият отговор за Косово е независимост, наблюдавана от международната общност.

3 април -- Съветът за сигурност на ООН започва да обсъжда плана "Ахтисаари", който е приет от албанските лидери, но е отхвърлен от Белград.

20 юли -- Проекто-резолюция на Съвета за сигурност на ООН, основана на плана "Ахтисаари" не е одобрена поради опозиция от страна на Русия.

10 август -- "Тройката" от посредници, представители на ЕС, Съединените щати и Русия започват нов кръг от преговори за статута на Косово.

29 ноември -- Преговорите, ръководени от "тройката" завършват без споразумение.

2008

16 януари -- Съветът за сигурност на ООН заседава, за да обсъди Косово, но остава разделен по въпроса.

28 януари -- Външните министри на страните-членки на ЕС обсъждат планирана мисия в Косово.

17-и февруари -- Парламентът на Косово гласува за обявяване на независимост от Сърбия. Впоследствие Косово е признато за независима държава от Съединените щати, няколко държави, членки на ЕС, и други страни по света.