НАТО и Комисията за реформа в отбраната: партньори в постигането на напредък

06/02/2006

През есента на 2005 г., законодателите на автономните области на Босна и Херцеговина одобриха историческо споразумение, изготвено от Комисията за реформа в областта на отбраната. С реформата се слага край на задължителната военна служба, създава се единно Министерство на отбраната на държавно ниво и професионални въоръжени сили, които да отговарят на потребностите на БиХ, на регионалната сигурност и на изискванията за интеграция в международната военна общност. Споразумението, което е решителна стъпка на БиХ по пътя й към евроатлантическа интеграция, също отразява спазването в продължение на десет години на поетото от НАТО задължение да гарантира стабилно бъдеще за народа на Босна.

От Дарек Чапел, Говорител, Щаб-квартира на НАТО в Сараево – 06/02/06

В страна след военен конфликт, каквато е Босна и Херцеговина (БиХ), най-трудната задача е да се насочи общественото внимание от миналото към настоящето и най-накрая и към бъдещето.

Кога ще настъпи промяната, ще реши народът на БиХ, като тя ще се повлияе от тяхното разбиране за стабилност, сигурност, възможности и напредък, които им осигурява тяхното общество, и от чувството им за държавност и общо бъдеще.

Международни организации като НАТО не могат да налагат на БиХ чувството за държавност. Ролята на НАТО е да помага за създаването на условия, при които могат да възникнат такива чувства и разбирания и да намерят израз в обществото. Намерението на НАТО е било да служи като катализатор на промените, които ще отстранят необходимостта от продължаване на неговото присъствие в БиХ.

Тази мисия изисква чувствителност към променящите се условия, както и развитие в самия мандат на НАТО и неговите функции, паралелно с възникването на промените.

Присъствие, което се развива

НАТО присъства в БиХ от десет години. През това време мисията и задачите на НАТО се промениха, както се промени и самата страна. Нейното внимание сега е съсредоточено върху бъдещето – върху изграждането на една нация чрез създаване на единна армия на държавно равнище под цивилно командване.

Ръководените от НАТО Сили за прилагане на мирното споразумение (АЙФОР), които бяха сформирани в БиХ през 1995 г., имаха задачата да разделят воюващите фракции и да създадат среда, в която да може да се осъществи мирното споразумение.

Когато една година по-късно АЙФОР премина в ЕСФОР, новата мисия на НАТО бе да предотвратява военните действия, да стабилизира мира и да допринесе за създаването на сигурност в областта. С тази промяна ролята на НАТО се промени от загриженост за непосредствените потребности от сигурност и въздържане от военни действия към активно включване в построяването на стабилно гражданско общество.

Церемонията по прехвърлянето на управлението на 2 декември 2004 г., с която бе отбелязано успешното приключване на мисията ЕСФОР на НАТО и създаването на щаб-квартира на НАТО в Сараево, бе и признание за още един преход – от успешно посрещане на предизвикателствата на следвоенната стабилизация до ускоряване на изграждането на страната и интегрирането на БиХ в европейските институции..

Изграждане на национална компетентност

Макар и сега НАТО да има по-второстепенно присъствие в БиХ от преди, задачите му са от решаващо значение за бъдещето на страната. Главният му мандат е реформата на отбраната, която е съществена предпоставка за европейската интеграция, членството в “Партньорство за мир” (ПЗМ) и най-накрая пълноправно членство в НАТО.

Инструментът, който ще повлияе върху тази промяна е Комисията за реформа в отбраната (КРО), на която НАТО е съпредседател от януари 2005 г.

Върховният представител Пади Ашдаун създаде КРО през май 2003 г. със задачата да изготви проект на законодателните и конституционни промени, чието осъществяване ще направи БиХ достоен кандидат за членство в ПЗМ.

Дванайсетте членове на Комисията и четиримата наблюдатели за първи път събраха заедно под един мандат пълния обхват от местни ръководители и международни организации, свързани със сигурността на БиХ, и насочиха работата им към осъществяването на специфични институционални реформи.

Важните реформи включват създаването на държавно равнище на цивилно командване, както и контролна структура с Министерство на отбраната на държавно ниво, демократичен парламентарен контрол и надзор, прозрачност в плановете и бюджета на отбраната и общи стандарти на доктрината, обучението и екипировката. Тези задачи бяха в основата на насоките, дадени на КРО през 2003 г.

Армията на БиХ се основаваше на остаряла система със задължителна военна служба, наследена от Социалистическа федеративна република Югославия, при която годишно в армията постъпваха 12 400 души от Федерация БиХ (ФБиХ) и Република Сръбска (РС). Наборниците бяха призовавани на всеки два месеца за четиримесечна служба. Те получаваха обучение в продължение на най-много два месеца, след което бяха използвани най-вече като работна ръка или охрана. След приключване на четиримесечната служба, войниците се връщаха към цивилния живот като членове на резервистката армия от 60 000 души. Тези резервисти не получаваха никакво обучение, освен първоначалните две месеца.

Войниците получаваха само най-основно военно обучение. Условията на живот и работа бяха под необходимия стандарт поради финансови затруднения. Системата не произвеждаше обучени въоръжени сили и поради непрекъснатия поток от нови наборници, а броят на резервистите скоро надвиши размера на действащите въоръжени сили.

Разходите за тази остаряла система бяха много високи. Във ФБиХ годишните разходи за редовнослужещите и резервистите възлизаше на 46 милиона КМ, докато в РС те възлизаха на 15 милиона КМ или 22 процента от бюджета на отбраната на областта.

Тези разходи не допринесоха за изграждането на ефективни въоръжени сили, не посрещнаха потребностите на БиХ, а ощетиха военните чрез отклоняване на средства от съществените потребности за подобрения на екипироваката, обучението и жизнения стандарт.

По отношение на командването и контрола, дублирането и несъвместимостта на управлението на отбраната в автономните области, функциониращи на територията на една държава, са очевидни. Препоръките на КРО през 2003 г. доведоха до създаването на две вериги в командването – административна и оперативна под ръководството на Председателството и Министерството на отбраната като отговорен изпълнителен орган. Ежедневните операции на въоръжените сили обаче все още оставаха на равнище автономна област.

Пълномощията на държавата бяха ограничени до определяне на стандартите и до края на 2004 г. беше ясно, че дори към това се проявява съпротива. Поради признаци, че компоненти от оперативните и административни вериги на командването не се намират напълно нито под държавен, нито под областен контрол, КРО получи мандат да прехвърли оставащите отбранителни компетенции на областите на държавата и напълно да закрие областните отбранителни институции.

Пътят напред

Споразумението, което бе изготвено от КРО и одобрено и от двата парламента на двете автономни области през есента на 2005 г., е историческо постижение. С него се слага край на задължителната военна служба, създава се единно Министерство на отбраната на държавно ниво и професионални въоръжени сили според потребностите на БиХ, нуждите на регионалната сигурност и изискванията за интеграция в международната военна общност.

Неефективната задължителна военна служба бе премахната на 1 януари 2006 г., както и министерствата на отбраната на автономните области. Новите въоръжени сили на БиХ ще се състоят главно от професионалисти. Неефективните резервистки сили от 60 000 души също бяха заменени на 1 януари 2006 г. от Активни резервистки сили, състоящи се от професионалсти, приключили с активната военна служба. Размерът им ще бъде ограничен до половината от действащите въоръжени сили.

Новите въоръжени сили ще имат състав от 10 000 военнослужещи, организирани в полкова система, която ще запази военните традиции и наследството на бившите армии на автономните области. Ще има три пехотни полка, с по-малки клонове, организирани в единични полкове. Всеки от пехотните полкове ще осигурява по един батальон на всяка от трите пехотни бригади на армията на ФБиХ така че всяка бригада да има по три батальона, по един от всеки полк. Това е важно нововъведение за армията на ФБиХ, която преди бе организирана до голяма степен на основата на съставящите я нации.

Държавният контрол се осигурява чрез една командна верига, тръгваща от Председателството на БиХ, до Министерството на отбраната и след това до началниците на генщабовете и ще стига до командирите на оперативното и поддържащо командване. Единен държавен бюджет за отбраната влезе в сила от 1 януари 2006 г. До юли 2007 г. ще има нов бригаден генерален щаб и до 31 декември 2007 г. реорганизацията ще приключи.

Новите въоръжени сили на БиХ ще бъдат обучавани, организирани и екипирани според стандартите на НАТО. Те ще бъдат структурирани така, че да участват в колективни мисии за сигурност зад граница, в мироопазващи операции и в оказване на помощ на гражданските власти при преодоляване на щетите от природни и други бедствия.

При единна структура под цивилен контрол, въоръжените сили ще станат източник на стабилност и самочувствие за населението.

Политически прецедент

Примерът, даден от процеса на реформи в областта на отбраната е важен, както и самите реформи. Чрез работа с местните лидери и институции, бе постигнат исторически консенсус, който постави интересите на държавата над тесните политически интереси. Умереното и прогресивно политическо ръководство на БиХ и гласовете на разума и професионализма надделяха над историческия опит на разделение и над емоциите. Новите въоръжени сили на БиХ ще усилят сигурността на държавата и ще гарантират регионална сигурност чрез интеграция в евроатлантическите структури.

НАТО е удовлетворен, че е бил и фасилитатор и катализатор по пътя на БиХ след Дейтън, от стабилизация до интеграция и от историческото разделение до възможностите на бъдещето.