Балканите ще използват конфискацията на имущество в борбата с организираната престъпност

06/07/2012

По данни на Европейската комисия всяка година в Европа стотици милиарди евро влизат в джобовете на престъпни групировки и мафията. За да се сложи край на това, е необходима добра правна рамка за конфискуване на незаконно придобитото имущество.

От Линда Карадаку за Southeast European Times от Прищина – 06/07/12

Правоприлагащите органи в няколко държави могат да отнемат имущество, придобито чрез престъпна дейност. [Ройтерс]

Непосредствено след предложението на Европейската комисия (ЕК) за нови правила, които да разрешат конфискуването на имущество, прехвърлено на трети лица, както и активи на укриващи се заподозрени, миналата седмица Албания предприе енергични мерки.

На 26 юни властите конфискуваха имуществото на двама души: Шпетим Кадани, арестуван по обвинения в трафик на наркотици, и Васил Байрактари, осъден за експлоатация и проституция. След съвместно разследване, проведено от Албания и Италия, и полицейска операция с кодовото име „Цезар 1“ беше отнето имущество на стойност 4 млн. евро, включително луксозни хотели, земя, фирми и апартаменти.

Като цяло обаче прилагането на законите за конфискация и реалното отнемане на имущество, притежавано и придобито чрез престъпна дейност, продължава да е предизвикателство за региона.

Дрю Съливан от организацията с нестопанска цел "Проект за докладване за организирана престъпност и корупция" каза за SETimes, че едно от решенията е иззетото имущество да се инвестира в мерки за прилагане на закона, т.е. на практика да се осигуряват средства за финансиране на борбата с престъпността. „Колкото повече имущество се конфискува, толкова повече инструменти за борба с престъпността ще има. Това може да работи много ефективно“, заяви той.

Косово все още няма закон за конфискация на такова имущество.

„Законът за конфискация на имущество, придобито чрез престъпления, се подготвя…, а отнемането на незаконно придобити имоти се подкрепя от наказателния кодекс“, каза за SETimes Астрит Колай, директор на пресцентъра на министерството на правосъдието.

Себ Бютючи, изпълнителен директор на Института за балканска политика, каза за SETimes, че няма политическа воля за бързото приемане на такъв закон в Косово. „Има някои случаи на отнемане на незаконни активи, но те са с малка стойност. Това са предимно случаи на изземване на контрабандно внесени стоки от хора, живеещи в близост до граничните райони. Много от тях живеят под прага на бедността. Ето защо съдебната система на Косово наказва бедните, но не засяга забогателите за една нощ политици.“

През 2008 г. съседна Сърбия прие Закон за изземване и конфискация на облагите от престъпления. И той работи, като досега е довел до конфискуването на имоти на стойност около 350 млн. евро. Според сръбския таблоид „Прес“ сред отнетите имоти има апартаменти и къщи, хотели, ресторанти, офиси, фирми, парични средства, моторни превозни средства и произведения на изкуството.

Статии по същата тема

Хърватия допуска отнемането на незаконно придобито имущество след произнасянето на присъда. Македония измени своя наказателен кодекс, за да разреши конфискация на незаконно придобито имущество от по-голяма група хора, участващи в престъпна дейност.

Албания одобри закон за борба с мафията, за да позволи конфискация на активи чрез граждански производства. През май българският парламент прие закон за конфискация на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Той ще влезе в сила през ноември.

ЕК отбелязва, че „приходите на организираните престъпни групи все по-често се инвестират извън страната на произход, често в няколко държави членки, или се прехвърлят на трети лица…, за да се избегне конфискация.“

„Трябва да ударим престъпниците по болното място, като преследваме парите, и да върнем реализираните от тях печалби в легалната икономика, особено в тези кризисни времена“, заяви на 13 март Сесилия Малмстрьом, комисар по вътрешните работи на ЕС.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.