Младежта на Балканите обмисля дали да остане, или да замине

07/06/2012

На фона на вълните от абитуриентски балове в региона и новите попълнения от търсещи работа изтичането на мозъци отново се превръща във важен проблем.

От Ивана Йованович за Southeast European Times от Белград -- 07/06/12

Билборд на частен университет признава тенденцията на изтичане на мозъци с въпрос към потенциалните студенти: "Какво правите тук? Завършвайте и заминавайте!" [Нада Божич/SETimes]

Вероятно най-универсалната дилема пред младите хора по целите Балкани е натрапчивият въпрос дали най-доброто решение е да останат в родната си страна, или да емигрират, или както някога пееха британците от рокгрупата "Клаш" - "Should I stay or should I go?" ("Да остана ли, или да си тръгна?")

Тези млади хора, обикновено с добро образование, гледат към чужбина заради оскъдицата на работни места у дома. Освен това като цяло възможностите за лично и професионално развитие са по-малко и липсва уважение към придобитото образование и познания.

По-важно е кого познаваш и как играеш играта, казват някои.

"Да си намериш добра работа в Македония е "мисия невъзможна" без приятели с връзки и членска карта в някоя политическа партия," каза за SETimes Соня Митревска, на 30 г., фармацевт от Скопие. Тя работи вече на трети изпитателен срок и иска да напусне Македония, за да се опита да развие кариерата си в чужбина.

Подобно на нея Мария Стоянович от Белград си търси усилено работа в чужбина, въпреки че има магистърска степен по комуникации и е заемала ръководни длъжности.

"Ако можеш да понесеш идеята да търсиш подходящи хора, да им даваш пари или да им се възхищаваш публично, макар да не го заслужават, тук можеш да напреднеш. Без това оставаш на едно и също ниво цял живот," каза Стоянович за SETimes.

И двете искат да отидат в държави, предлагащи по-добри условия, с икономика, базирана на знанието, каквито са САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Швеция или Швейцария.

В последния Доклад за конкурентоспособността на Глобалния икономически форум за 2011/2012г. се вижда, че докато Балканите са класически пример за изтичане на мозъци, Сърбия е засегната най-силно: тя е на 139-о място от 142 страни, което значи, че най-добрите и най-умните там заминават масово, за да търсят възможности другаде.

Молдова е на 134-то, Македония на 133-то, Румъния на 131-во, а България и БиХ, съответно на 127-о и 126-о място. Гърция е на 119-о, Турция на 97-о, а Албания на 83-то място. Черна гора се е класирала най-добре - на 46-о място.

В Румъния скоростта на изтичане на мозъци се е увеличила, откакто страната е членка на ЕС. В доклада за 2008/2009 г. тя бе класирана на 102-ро място. България остава без промяна, на 127-о място, но Хърватия, която вече е пред прага на ЕС, е слязла от 75-о на 128-о място.

"Процесите на евроинтеграция сами по себе си не ускоряват изтичането на мозъци, но улесняват мобилността на специалистите и учените чрез различни програми и проекти като "синята карта" - работна виза, подобна на "зелената карта" в Съединените щати," каза за SETimes Таня Павлова, директор на Центъра за миграция в НПО "Група 484".

Някои правителства обаче предприемат действия за ограничаване на потока.

Преди пет години Сърбия създаде министерство на младежта и основа фонд, целящ да осигурява най-доброто налично образование за младите таланти с цел подпомагане на професионалното им развитие.

Статии по същата тема

Чрез сътрудничество с Националната служба по заетостта участниците получават приоритет при търсене на работа.

"Фондът започна сътрудничество с водещи компании и институции - например нашите учени сега работят в "Майкрософт, "Пиреус Банк", Националната банка, университети и държавни агенции. Целта е нашите млади учени да станат новите лидери в Сърбия," каза за SETimes Милош Радосавлевич, служител в правителствената Работна група на фонда за млади таланти.

В Босна и Херцеговина правителството на Република Сръбска е предприело някои собствени мерки. Една от тях, под ръководството на министерството на семейството, младежта и спорта, субсидира лихвите по жилищните кредити за млади хора, включително за семейства.

Това "улеснява младите хора в решаването на един от най-важните им проблеми - жилищното настаняване - и така ги задължава да останат в Република Сърбия," каза за SETimes Мирела Вуятович, говорител на министерството.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.