"Възродителният процес" буди смесени чувства сред етническите турци

23/05/2012

Двадесет и три години след края на скандалния процес на смяна на имената на етническите турци в България някои честват демокрацията, докато други се борят да забравят болката и страданието.

От Цветина Борисова за Southeast European Times от Джебел -- 23/05/12

Етнически турци излязоха на улицата в събота (19 май), за да отбележат още една годишнина от "Възродителния процес". [Цветина Борисова/SETimes]

Хиляди се събраха в събота (19 май) в южния град Джебел, за да отбележат 23-тата годишнина от протестите на етническите турци, смятани за болезненото начало на падането на комунистически режим през ноември 1989 г.

"Днес съм изпълнен с радост, защото празнуваме демокрацията," каза за SETimes Сeмир Реджеп. По време на т.нар. "Възродителен процес" той е бил принуден да напусне дома си. "Къщата ми тук още стои и съм щастлив, че мога да се връщам и да я посещавам."

Реджеп е един от приблизително 360 000 от общо 1,2 милиона мюсюлмани, живели в България, които напуснаха територията й между юни и август 1989 г. в т.нар. "голяма екскурзия". Това бе предшествано от мащабна петгодишна кампания, наречена "Възродителен процес", предназначена да смени техните турско-арабски имена с български. Комунистическите власти използваха всички средства, включително сила и репресии, за да придвижат напред процеса.

Някои казват, че този процес е бил продиктуван от икономически причини - наближавала е криза и провокирането на патриотизъм би помогнало на комунистическата партия да засили позициите си. Според други той е бил свързан с безпокойство от нарастващия брой на етническите турци на територията. Трета теория е, че това е било експеримент, който, ако бъде успешен, би могъл да се повтори в бившия Съветски съюз за уреждане на собствените му проблеми с малцинствата.

Каквато и да е причината, мюсюлманите отвърнаха с остри протести, които през първите години бяха спорадични, но станаха по-организирани и кулминираха в т.нар. "Майски събития" през 1989 г. През тези пет години на принудителна асимилация десетки са били убити, стотици са били изпратени в затвора и хиляди са били принудени да напуснат домовете си - много от тях, без да се завърнат повече.

"Бяхме прогонени. Насила ни дадоха новите паспорти, тези със сменените имена, и ни казаха, ако не ги искаме, да си ходим," каза мъж, който се представи пред SETimes само с името Фикрет поради деликатността на въпроса с имената. Имах си свое собствено име, защо ми го смениха?"

С опасното нарастване на напрежението и откритото противопоставяне на мнозина на процеса - привлекли нежелано международно внимание - властите призоваха Турция "да отвори границите си" с България и да позволи на всички, които желаят, да я посетят и да живеят там. И така стотици хиляди "туристи" напуснаха, включително най-известните активисти, които бяха прогонени насила.

За много от останалите 19 май е ден на тъжно възпоменание. "Не искам да се връщам обратно към миналото - те [комунистическият режим] провалиха живота ми. Прекарах толкова години в затвора, нямах право да работя. Тук започвам да треперя, като се сетя за онези дни," каза за SETimes Исмаил, който също не пожела да разкрие фамилията си.

Статии по същата тема

По-рано тази година българският парламент прие декларация, осъждаща "Възродителния процес". Исмаил обаче не е впечатлен. "Една декларация не означава нищо... Нищо материално не може да компенсира болката, която преживях." каза той.

"Политиците използват миналото, за да си играят със съзнанието на хората. Те не трябва да връщат хората към онези мрачни дни за своите политически цели," добави той.

По време на отбелязването на годишнината в Джебел политици от основната етническа турска партия, Движението за права и свободи (ДПС), се възползваха от възможността да очертаят своите цели и обещания в кампанията, предхождаща общите избори догодина.

"Всичко се случи заради политиката. Аз имах приятели - български приятели, турски приятели. Никой не се интересуваше как се казвам... Важното в този живот са човечността и приятелството. А те унищожиха това заради своите планове и интереси," каза Фикрет, докато вдигаше чантата си, за да се отправи към автобуса обратно за Турция.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.