Регионът изостава в осигуряването на достъпна среда за инвалидите

23/05/2012

Хората с физически увреждания на Балканите продължават да се борят за постигането на едно от основните човешки права.

От Горан Трайков за Southeast European Times от Скопие -- 23/05/12

Хора с увреждания протестират срещу мерките за строги икономии на 13 декември 2011 г. в Атина [Ройтерс]

Въпреки законите в отделните страни и усилията в регионален мащаб за по-широко признаване на съществуването на проблема, гражданските групи и длъжностните лица са единодушни, че Югоизточна Европа изостава с предоставянето на достъпност за хората с увреждания.

От Скопие до Букурещ застъпници за каузата твърдят, че промените в подпомагането на хората с физически увреждания се бавят изключително много, а в някои случаи законите за достъпност не се спазват. В някои случаи никой дори не се и консултира с НПО, които работят пряко с инвалидите, за това, как се работи с тази част от населението.

"През [последните] десет години бяха положени много усилия..., но за съжаление никой дори не се обади, за да се консултира с представителите на НПО, които участват в кампанията," каза за SETimes Адриан Михалча, председател на румънската Асоциация на хората с невромоторни увреждания (ANHR)

Проблемът се признава на национално и регионално ниво.

"Лицата с увреждания в Европейския съюз днес са изправени в нашето общество пред множество бариери, които им пречат да участват на равна нога с другите граждани," се казва в изследване на Европейския форум на хората с увреждания, публикувано през април.

През 2010 г. ЕК одобри десетгодишен план, включително за достъп до еврофондове, информационни кампании и програми за насърчаване на страните да работят заедно, с цел да се премахнат пречките пред инвалидите. През 2007 г. страните, членки на ООН, също подписаха декларация, признаваща правата на хората с увреждания.

Въпреки тези планове елементарни услуги остават извън обсега на мнозина.

Димитър, жител на Битоля, Южна Македония, казва че от детска възраст чака осъществяването на програми. Много от тях биха подобрили живота му.

"Аз имам много проблеми, защото се чувствам различен от другите заради факта, че не мога да влизам, където поискам," каза за SETimes Димитър, който отказа да ни каже фамилното си име заради физическото си състояние. "Всички ме възприемат странно. Чувствам се неловко, затова не успявам да си свърша работата. Изпращам роднини и приятели да разнасят документи по институциите, ако се нуждая от нещо."

Членове на албанската Асоциация на инвалидите обявиха на 19 април 2011 г. в Тирана гладна стачка, за да привлекат вниманието към исканията си за по-добро отношение. [Ройтерс]

Македония прие през 2003 г. закон, изискващ всички сгради да бъдат достъпни за инвалиди. Близо десетилетие по-късно обаче кампанията за поставяне на рампи за инвалидни колички в някои министерски сгради продължава да бъде в първоначалната си фаза," според министерството на труда и социалната политика.

В Косово председателят на НПО "Хeндикап Косова" Гезим Абази каза за SETimes: "Официално е налице задоволителен напредък по отношение на нуждите на инвалидите. Но на практика нещата са различни, тъй като няма изпълнение на стратегията или на законите, което дълбоко ме натъжава," каза Абази за SETimes.

Много от правителствата в региона се бавят с мерките за поправяне на ситуацията.

"Правителството на няколко пъти излезе с решения за преодоляване на тези проблеми и много институции са предприели действия за изграждане на рампи и асансьори за тази категория граждани. Но не всички институции разполагат с тях, затова правителството остава решено да преодолее тези пречки," каза за SETimes Павле Саздов, председател на Интерпарламентарната група по правата на лицата с увреждания.

Между 2001 и 2005 г. в Румъния започна кампания под надслов "Градове за всички", която обхвана 23 окръга. "Каква е ситуацията днес, след седем години? Почти същата," каза Михалча за SETimes.

Гърция направи решителни крачки към достъпността през 2003 г., преди Олимпийските игри в Атина. Фондовете се използваха за мащабни работи по увеличаване на достъпността в града. Направиха се рампи за инвалидни колички и специално проектирани тротоари бяха построени навсякъде в града.

Атина обаче си остава една аномалия.

Освен новите сгради, в повечето балкански градове много от институциите остават недостъпни за хората с увреждания - или защото се смятат за исторически паметници, или защото изискват сериозни инвестиции, за да се сдобият с новите съоръжения.

Трамвайните спирки, жп гарите и такситата продължават да бъдат кошмар за инвалидите.

Статии по същата тема

"За съжаление НПО са тези, които следят дали се спазват определени закони и дали е улеснен достъпът за хората с увреждания. Всяко друго предложение, целящо да подобри достъпността за тях, удря на камък, наречен "финансовата криза", каза Михалча.

Европейския форум на хората с увреждания смята, че разпространеното мнение, че строителството на напълно достъпни сгради струва по-скъпо, е мит.

"Всъщност изграждането на достъпна инфраструктура не струва повече пари от строежа на недостъпни такива и даже създава добавена стойност за индустрията, тъй като една сграда, която отговаря на изискванията за достъпност, ще може да се адаптира много по-лесно към променливите нужди, включително остаряване или нововъзникващи увреждания на нейните обитатели," се казва в доклад на Форума от март 2012 г.

Кореспондентът на Southeast European Times в Букурещ Паул Чокою участва в написването на този репортаж.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.