Високите лихвени проценти излагат на риск страните от региона

08/05/2012

Икономическата криза принуждава държавите да продължават да вземат заеми, но високите лихвени проценти вероятно ще имат пагубен ефект върху икономиката, бизнеса и стандарта на живот.

От Александър Павлевски за Southeast European Times от Скопие -- 08/05/12

photo

Практиката да се продават облигации на цени с висока доходност може да се окаже опасна в дългосрочен план, казват анализатори. [Ройтерс]

Изглеждащата безкрайна икономическа криза принуждава държавите в региона да преглъщат трудно и да заемат пари с лихви, които далеч не са атрактивни.

Миналия месец правителството на Македония взе назаем 250 млн. евро от "Дойче Банк". Лихвата върху петгодишния заем беше 6,83 %, но имаше малко възможности за маневриране, тъй като парите бяха необходими за финансиране на бюджета за 2012 г. и за рефинансиране на задълженията на базата на еврооблигациите, които трябва да се платят през януари 2013 г.

Никола Поповски, професор в Европейския университет в Скопие, предупреди, че толкова много кредити, които се вземат с високи лихвени проценти, ще задушат слабите икономики в региона.

Все повече държави влизат в порочния кръг, който се създава с вземането на високолихвени заеми, каза Поповски.

През 2011 г. Сърбия продаде десетгодишни еврооблигации на стойност 756 млн. евро на чуждите пазари със 7,25 % лихва. Според министър-председателя Мирко Цветкович това е бил първият път, в който държавни ценни книжа са били продадени на европейския пазар. Лихвата по облигациите - във време на неблагоприятни развития на световните пазари - показа доверие на инвеститорите в Сърбия, заяви министър-председателят.

Средствата, събрани от продажбата на облигации, се използват за финансиране на бюджетния дефицит за 2011 г.

Ходът на Сърбия беше рискован, а спечелените пари от продажбата трябва да бъдат върнати на по-висока цена, увеличавайки външния дълг на страната, каза за SETimes проф. Любодраг Савич от Икономическия факултет в Белград.

Наскоро Сърбия препродаде тригодишни държавни облигации - като веднъж ги продаде на 28 февруари и втори път на 27 март - с обща номинална стойност 89 млн. евро. Облигациите бяха продадени с доходност от 7,14 % годишно, а изплащането е дължимо на 1 март 2015 г.

Въпреки че практиката е рискована, Сърбия не е единствената страна в региона, която е принудена да взема пари назаем.

В Черна гора правителството неотдавна взе заем от 150 млн. евро от банка "Креди Сюис". Финансовият министър Милорад Катни заяви, че заемът ще се използва за финансиране на бюджетните нужди, за обслужване на дълга и за създаване на фискален резерв.

От тези 150 млн. евро 52 млн. ще се използват за рефинансиране на съществуващия дълг към същата швейцарска банка, а останалите 98 млн. евро ще се използват за покриване на дефицита и обслужване на дълга.

Безпрецедентен беше ходът на Хърватия да пусне миналия месец на американския пазар петгодишни облигации по 1 щ.д. на обща стойност 1,5 млрд. с доходност от 6,3 %. Падежът на облигациите е 27 април 2017 г., което прави Хърватия най-задлъжнялата държава в региона през следващите пет години.

"Това е знак, че държавите от региона нямат достатъчно данъчни постъпления, за да финансират разходите си, и трябва да вземат заеми. Условията се влошават от година на година, а дългът нараства. Задлъжнялостта е все по-честа, а икономическата ситуация не се подобрява", заяви за SETimes Живко Атанасовски, професор в Икономическия факултет в Скопие.

Статии по същата тема

Loading

"Ако държавата взема пари назаем, за да върне създаден по-рано дълг, това няма да генерира растеж в бъдеще. Всичко това се отразява на лихвените проценти, които са одобрени за отделните държави", добави Атанасовски.

Той каза, че правилото е просто: ако държавата е рискова по отношение на връщането на дълга - намира се в "опасен" регион, има недоразвита икономика, слаб износ, нисък БВП и растящ процент на дълга - лихвеният процент ще бъде по-висок за тази държава.

Ето защо страните от Западна Европа получават заеми с 2 до 3 % по-ниски лихви в сравнение с тези на Балканите.

Въпреки високите печалби от заеми и продажби на облигации основният проблем ще се появи, когато страните стигнат до ситуация, в която не могат да си изплащат заемите: малкото развитие ще спре и инвестициите в региона ще изчезнат, предупреди Атанасовски.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.
Loading
Гласувай
 
 

Вашите коментари за материалите на SETimes са добре дошли.

Надяваме се, че ще използвате този форум, за да се свържете с други читатели в Югоизточна Европа. За да поддържаме интереса към тази инициатива, Ви молим да спазвате правилата, очертани в политиката на SETimes. Като изпращате коментарите си вие приемате правилата. Макар че SETimes.com окуражава дискусиите по всички теми, включително и чувствителните, публикуваните коментари изразяват единствено мнението на онези, които са ги изпратили. SETimes.com не е длъжен да одобрява или да се съгласява с идеите, мненията и становищата, изразени в тези коментари. SETimes.com приветства конструктивната дискусия, но не одобрява използването на материали "copy-paste", непридружени линкове и лозунги от един ред." Това е модериран форум. Коментари, които се смятат за обидни или съдържащи нецензурни думи, може да не бъдат публикувани.

Коментарна политика на SETimes

Репортаж

Политическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в регионаПолитическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в региона

Продължаващите усилия на политическите партии и НПО помагат за предприемане на мирни промени.

Най-четени

Loading
Loading
Loading

Социологически анкети

Хърватия ще стане 28-мата държава членка на Европейския съюз на 1 юли. Коя страна трябва да бъде следващата членка?

Mакедония
Черна гора
Сърбия
Tурция
Aлбания
БиХ
Koсово



Виж резултатите Добави коментар