Решаването на проблема с бездомните кучета се оказва трудна задача за балканските държави

25/04/2012

Усилията за решаване на проблема с огромните армии от бездомни кучета, бродещи из улиците на Атина, Букурещ и София, не дават резултати.

От Светла Димитрова от София и Мария Паравантес от Атина за Southeast European Times – 25/04/12

Миналата година румънските власти приеха закон, който щеше да разреши на властите да прилагат евтаназия на подивели кучета. Законът обаче беше отменен от Конституционния съд. [Ройтерс]

Страшната и мъчителна смърт на възрастен мъж в България след нахапване от кучета породи нови тревоги във връзка с глутниците подивели кучета, които често бродят из Югоизточна Европа, въпреки усилията на няколко държави да овладеят този проблем.

Макар и повечето от тях да са приятелски настроени и безобидни, спорадичните случаи на нападения от бездомни кучета извеждат проблема на преден план, като предизвикват широк обществен дебат.

Ботьо Тачков, на 88 г., емигрира в САЩ в началото на 60-те години на миналия век и се завръща в България няколко десетилетия по-късно, за да прекара последните години от живота си в родината. На 8 април той почина от органна недостатъчност, след като беше нахапан от глутница кучета в София.

Тачков е бивш преподавател в Колумбийския университет в Ню Йорк, като също така е имал успешна кариера на "Уолстрийт" и е работил за Държавния департамент на САЩ.

Смъртта му предизвика вълна от обществено недоволство и масови критики за неумението на властите да се справят с отдавнашния проблем с нарастващата популация на бездомните кучета в София, за които се смята, че наброяват 10 000. Отправени бяха дори призиви за бързи, радикални решения, включително масово избиване на бездомни кучета.

Подобни усилия се полагат и в Румъния, където жена почина миналата година, след като беше нахапана от бездомни кучета. В края на 2011 г. парламентът прие закон, който щеше да позволи на властите да убият хиляди бездомни кучета, но законодателството веднага беше оспорено от НПО и в крайна сметка беше отменено от Конституционния съд.

„Виновни са хората, а не животните“, каза Зорница Захариева за SETimes. Захариева работи в счетоводна кантора в София и притежава лабрадор ретривър.

Според българския Закон за защита на животните софийската общинска фирма „Екоравновесие“ и организациите за защита на животните трябва да настаняват бездомните кучета в приюти, където те се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. Кучетата, които не са осиновени, се обозначават и се настаняват в специални временни приюти или се връщат там, където са били заловени. Тежко болните и агресивните кучета се подлагат на евтаназия.

Подобна програма за „залавяне, кастрация и освобождаване“ се прилага и в Гърция. Както и в България обаче, съществуващите приюти нямат капацитет да поберат всички бездомни животни. Ръцете на гръцките власти освен това са вързани заради наложените на страната финансови ограничения във връзка с дълговата криза.

Според Василис Папантониу, който отговаря за общинския приют за кучета в Рафина, Източна Атика, броят на изоставените кучета в района се удвоява в края на лятото всяка година. Повечето от тях са ловни породи.

„Много от тези животни не могат да се върнат на улицата, защото са били опитомени и просто няма да оцелеят“, каза Папантониу за SETimes.

Марк Джоунс, директор на офиса на „Хюмейн Съсайъти Интернешънъл“ (ХСИ) в Обединеното кралство, който е работил по програми за бездомни кучета в Азия и Латинска Америка, посочва, че приютите, които обикновено се напълват доста бързо, могат да бъдат част от решението, ако се управляват добре.

Всяко решение трябва да се основава на добро познаване на истинския обхват на проблема и причините за него и да бъде съобразено с конкретната ситуация, каза той.

„На първо място трябва да установите откъде идват кучетата и защо имате толкова много бездомни кучета“, каза за SETimes Джоунс, който е и ветеринарен лекар.

Мнозина в България търсят причината за голямата популация от бездомни кучета в София в законова разпоредба, която предвижда, че бездомно куче може да бъде върнато на улицата, ако физическо лице или организация подаде писмена декларация, с която обещае да го надзирава след неговото освобождаване.

„От тези лица обаче след това не се търси отговорност, ако не се грижат за животното“, каза за SETimes Анна Господинова, ветеринарен лекар във ветеринарна клиника „Син кръст“ в София. „Според публикуваните неотдавна официални данни едно физическо лице е било надзорник на 149 кучета. Очевидно е, че един човек не може да се грижи за толкова много кучета.“

Друга слабост според нея е липсата на законова разпоредба за задължителна кастрация на домашните кучета, както и „неефективните“ програми за кастрация на бездомните кучета.

Статии по същата тема

Освен това изглежда, че все повече българи не могат да си позволят да се грижат за своите домашни любимци заради сегашната икономическа криза в Европа.

„Във „Фейсбук“ виждам все повече съобщения от хора, които предлагат да подарят безплатно своите кучета“, каза Захариева.

Подобна е ситуацията и в Гърция, където много семейства не могат да си позволят да заплащат храната и медицинските такси за своя домашен любимец и го изоставят. Затова местните администрации не получават необходимите ресурси за финансиране на приютите.

„Единственият начин да се спре това престъпление е да се промени манталитетът чрез медиите и образованието“, каза за SETimes Юли Мавраки, президент на Организацията за хуманно отношение към животните „Рафина-Пикерми“. „Важно е обаче също така собствениците на домашни любимци да разберат значението и задължението да кастрират своите животни, така че броят на изоставените животни да намалява.“

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.