България и Румъния се присъединяват към поддържането на безопасността на въздушното пространство

10/04/2012

Въздушнонавигационните услуги в България и Румъния ще станат по-ефективни с функционалния блок въздушно пространство "Дунав", казват експерти.

От Светла Димитрова и Паул Чокою за Southeast European Times от София и Букурещ -- 10/04/12

В момента около 9 % от общия въздушен трафик в ЕС се осъществява над България и Румъния. [Ройтерс]

Очаква се въздушният трафик в Европа да достигне повече от 20 милиона полета на година до 2030 г., сериозно увеличение в сравнение с 10 милиона полета през 2010 г. В момента около 9 % от общия въздушен трафик в ЕС се осъществява над България и Румъния и се очаква той да нараства.

Липсата на унифицирана система за контрол на въздушния трафик в сегашното фрагментирано европейско въздушно пространство се сочи като причина за по-ниската ефективност на въздушния транспорт на континента. Освен това се получават допълнителни задръствания, което влияе върху сигурността и ограничава капацитета, като увеличава както цената на полетите, така и количеството на газовите емисии.

В отговор на значителното нарастване на въздушния трафик и на пътуванията по въздух в края на 1999 г. Европейската комисия (ЕК) даде началото на инициативата на ЕС "Единно европейско небе" (ЕЕН), за да отговори със закон на бъдещите нужди на капацитета и безопасността.

Оттогава бяха приети два ключови законодателни пакета - първият (ЕЕН I) беше приет през 2004 г., като с него беше въведена концепцията за Функционален блок въздушно пространство (ФБВП) като средство за намаляване на фрагментирането на въздушното пространство, а вторият пакет от мерки (ЕЕН II) беше приет през 2011 г. Регламент 176/2011 на ЕК, включен в този пакет, определи 4 декември 2012 г. като краен срок за въвеждането на всички блокове.

Според Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) закъсненията в Европа, дължащи се на управлението на въздушния трафик, са 1 000 часа всеки ден. Очаква се ситуацията да се подобри, когато са готови всички ФБВП.

"Чрез ФБВП потоците на въздушния трафик и аеронавигационните услуги се интегрират и управляват според оперативните нужди, а не според националните граници. Това води до значително увеличаване на капацитета и по-ефективна употреба на въздушното пространство на континента", обясниха от агенцията.

Деветте ФБВП, които бяха разработени, ще заместят сегашните части от въздушното пространство, контролирани от националните правителства на 27-те държави, членки на ЕС, плюс тези на трети страни, които се присъединяват към програмата.

На 14 март българският парламент ратифицира договора за създаване на ФБВП между България и Румъния под инициативата за ЕЕН.

Това стана три месеца след като висши представители на министерствата на транспорта на двете балкански държави подписаха споразумение през декември 2011 г., повече от седем години след започването на проекта, наречен ФБВП "Дунав", през 2004 г.

Договорът за ФБВП "Дунав" урежда управленската структура на проекта, уточнявайки ролите и отговорностите на участващите страни, включително службите за контрол на въздушния трафик на двете държави, българската БУЛАТСА и румънската РОМАТСА, армията и регулаторите.

Босна и Херцеговина (БиХ) и Хърватия са част от ФБВП "Централна Европа", заедно с Австрия, Чехия, Унгария, Словакия и Словения. Албания, Египет и Тунис са асоциирани партньори в блока "Блу Мед", включващ членките на ЕС Кипър, Гърция, Италия и Малта.

Денис Хюет от звеното за преглед на дейността на ЕВРОКОНТРОЛ по управлението на въздушния трафик в Брюксел заяви обаче, че е "много трудно да се изчислят ползите от ФБВП".

"Това, което знаем, е че партньорите във ФБВП трябва да осигурят пакети с информация до юни тази година и най-вече как ФБВП допринася за по-добри резултати, отколкото всяка отделна държава от ЕС", каза той за SETimes.

ФБВП се създават на база на географското положение на държавите, обясни за SETimes експертът от БУЛАТСА Асен Станоев, който е заместник-председател на българската страна по проекта. Следователно съседните страни, като Сърбия, могат да бъдат включени във ФБВП "Дунав".

"Голям процент от основния въздушен трафик, минаващ през Румъния, минава и през Сърбия. Смятаме [сърбите] за стратегически партньори и преговаряме с тях", каза той. "Искаме да си партнираме с тях", добави той, отбелязвайки, че "освен това не би изключил и Турция".

"Отворени сме към партньорство и сътрудничество, както и към всякакви позитивни идеи", каза също Станоев.

Една от основните цели на тази инициатива е да гарантира, че едни и същи правила и процедури за възушнонавигационните услуги се прилагат в цялото въздушно пространство на балканските държави.

Статии по същата тема

"Въздушнонавигационните услуги... ще бъдат по-ефективни чрез интегриран подход на управлението на въздушния трафик, насочен към оптимизиране на потоците от трафика, както и към контрола му, независимо от границите на въздушното пространство", посочиха от РОМАТСА в изявление за SETimes.

"Аеронавигационните услуги пак ще се извършват от двата регионални контролни центъра в Букурещ и София, докато въздушните пространства на двете държави ще бъдат препроектирани, за да се позволи оптимизиране на въздушния трафик в съответствие с подход, базиран на ефективността, без никакво отношение към границите."

Освен "по-кратките разстояния, по-ниския разход на гориво и емисии на въглероден диоксид, повече ползи ще бъдат постигнати чрез използване на директни маршрути, които ще бъдат създавани на база на придобития опит и знания на двете държави", се казва още в изявлението.

Според РОМАТСА в резултат на създаването на ФБВП общото разстояние на полетите ще се намали с около 1 милион въздушни мили на година, което ще доведе до по-малко замърсяване на въздуха и намаляване на разходите за полети с близо 5 млн. евро на година.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.