Нерешеният проблем с противопехотните мини застрашава безопасността и развитието в БиХ

04/04/2012

Около 3,5 % от територията на БиХ все още е осеяна с противопехотни мини.

От Анес Алич за Southeast European Times от Сараево – 04/04/12

Знаци обозначават минни полета в БиХ. [Анес Алич/SETimes]

Според Босненския център по разминиране (БЦР) Босна и Херцеговина (БиХ) се нарежда сред най-опасните страни в света по отношение на противопехотните мини. Ситуацията поражда траен проблем, който продължава да пречи на безопасността и икономическото развитие.

В средата на март двама мъже загинаха близо до северния град Лукавац в минно поле, заложено преди две десетилетия.

Жертвите, Вахидин Хрустич и Мерсид Мемишевич, и двамата на възраст около 20 години от село близо до Сребреница, влизат в обозначено минно поле, търсейки дърва, които да продадат, за да осигурят средства за семействата си.

Според местните власти двамата са влезли в минното поле в район, който е бил прочистен миналата година, но напредвайки през полето, са пренебрегнали знаците, отбелязващи опасната зона.

„Смъртта на тези хора, както и на много други, се дължи на това, че гражданите пренебрегват нашите предупреждения за съществуващите минни полета. Седемнадесет години след войната хората вече се разхождат по-свободно“, каза Светлана Луледжия, говорителка на Босненския център по разминиране (БЦР) – държавния орган, който беше създаден след войната и в който участват бивши военни и разузнавачи от трите страни.

„В крайна сметка обаче хората съзнателно рискуват живота си, за да осигурят доход за своите семейства“, каза Луледжия за SETimes.

От края на войната смъртните случаи в БиХ в резултат на произшествия с мини са почти 600, а нараняванията - 1 700. От тях 94 души са служители, работили по обезвреждането на мините, но по-голямата част от жертвите са цивилни граждани, предимно селскостопански производители и бежанци, завърнали се в селските райони.

По данни на босненските власти по време на войната площта на минните полета е била повече от 4200 кв. км – 8,2 % от цялата територия на страната.

След рязък скок на усилията за премахване на мините остават около 220 000 мини и други боеприпаси с взривно действие, обхващащи 3,5 % от територията на страната, посочва БЦР.

В страната все още има повече от 200 000 мини. [Анес Алич/SETimes]

По груби изчисления на Центъра в зони, където има заложени мини, живеят 900 000 босненци в повече от 1 600 общности.

През 1997 г. Шефко Рамич е един от първите завърнали се хора в селските райони около Сребреница. Въпреки че къщата му не се намира на самата фронтова линия, сградата е почти разрушена. Докато разчиства развалините в жилището, Рамич задейства ръчна граната, поставена под леглото.

„Предполагам, че гранатата е била поставена там от босненската сръбска армия. Бях само леко ранен. Съседите ми – които се върнаха по-късно – ми казаха, че също са открили мини и експлозиви в своите къщи и дворове“, каза Рамич за SETimes.

Въпреки че според първоначалните оценки в следвоенна БиХ има около 20 000 отделни минни полета, експертите по обезвреждане на мини твърдят, че това вероятно е едва половината от реалния им брой. Според Луледжия най-малко 40 % от тях са разположени в райони, където е нямало преки въоръжени конфликти.

„Служителите по обезвреждането на мини са откривали мини, поставени около масови гробове, в дървета, в кладенци, хамбари […]; някои хора също така са защитавали имуществото си, като са поставяли мини около къщите си“, обясни Луледжия.

През 2009 г. босненските власти приеха стратегия за прочистване на страната от противопехотните мини до 2019 г.

Поради липсата на финансиране обаче крайният срок вече беше продължен до 2024 г.

За дейността на БЦР са необходими около 40 млн. евро годишно. По-голямата част от тези средства идва от дарения, предимно от правителствата на САЩ, Япония, Австрия, Германия, Норвегия и Швеция.

С помощта БЦР няколко международни агенции изпробват нови технологии за откриване на минни полета чрез разположени в космоса ресурси.

Един от тези проекти, който се финансира от Европейската космическа агенция, включва използването на безпилотни самолети за получаване термални изображения с висока разделителна способност на предполагаемото минно поле. Ако проектът се увенчае с успех, той ще доведе до пробив в обезвреждането на мините.

„Въпреки че тези проекти са скъпи, в края на краищата те силно ще намалят разходите за търсенето на мини и ще сведат риска до минимум“, посочва Луледжия.

БиХ не е единствената държава, наследила мини след конфликтите в бивша Югославия.

Статии по същата тема

След края на войната противопехотни мини в Хърватия са причинили смъртта на 500 души, а още 1 500 са били ранени. Хърватия все още има около 850 кв. км предполагаеми минни полета, които чакат да бъдат разчистени – при сегашния темп на работа това може да отнеме още 50 години.

Според Хърватския център по разминиране 102 града и общини са засегнати от мини. От тях близо 30 % се намират в селскостопански райони, разположени по протежение на фронтовата линия от войната.

В Косово проблемът не са минните полета, а остатъците от касетъчни боеприпаси, използвани от сръбските въоръжени сили през 1998–1999 г. и от НАТО през 1999 г. Силите на НАТО са пуснали 1 392 бомби, съдържащи 295 700 касетъчни боеприпаси. 20 % от тези боеприпаси не са експлодирали.

Въпреки че ООН и косовските власти твърдят, че повечето от мините са били обезвредени до 2002 г., според работещите по разминирането международни агенции най-малко 150 обекта продължават да са замърсени.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.