Времето и липсата на опит забавят процесите за военни престъпления в Черна гора

19/03/2012

Семействата на жертвите са неудовлетворени, а съдилищата смятат делата за военни престъпления за много сложни.

От Дражен Ремикович за Southeast European Times от Подгорица – 19/03/12

photo

Почти всички дела за военни престъпления в Черна гора се бавят. [Ройтерс]

Давността на делата и неопитността на съдебната система с този вид процеси задържат повечето дела за военни престъпления в Черна гора. Семействата на жертвите не са удовлетворени от ефективността на съдилищата, а съдилищата се оправдават за закъсненията с твърдението, че делата са сложни.

Миналата седмица Апелативният съд на Черна гора отмени оправдателната присъда на девет полицейски служители, обвинени, че са предали на сръбските части в Босна и Херцеговина (БиХ) повече от 79 мюсюлмански бежанци, и разпореди да бъде проведен нов процес.

В четвъртък (15 март) съдът заяви, че повторният процес е назначен заради противоречията в първоначалната присъда, които са били откроени в жалбите на държавния прокурор и семействата на две от жертвите.

"Въпросът ще бъде върнат на Върховния съд в Подгорица и скоро ще започне ново дело," каза за SETimes говорителката на Апелативния съд Ирена Софранац.

Групата включва бивши полицейски служители и агенти на тайните служби, обвинени в арестуването на бежанци в Херцег Нови, Бар и Улцин през 1992 г. и предаването им на сръбските сили в община Фоча. Повечето от бежанците по-късно са били екзекутирани.

Освен това дело има още две отворени дела в черногорски съдилища: "Калуджерски Лаз" и "Буковица".

През януари 2011 г. Върховният съд в Биело Поле освободи седем военни и полицейски служители по делото Буковица. Те бяха обвинени във военни престъпления, извършени през 1992 г. в село Буковица, близо до Плевля, където са били прогонени 200 мюсюлмански семейства и убити шестима мюсюлмани.

Председателят на Асоциацията на разселените граждани от Буковица, Якоб Дургут, каза за SETimes, че миналогодишната присъда е била очаквана.

"Процесът започна 18 години след извършването на престъплението и повечето свидетели вече не са между живите," каза Дургут.

Той добави, че е вероятно и други случаи за военни престъпления в Черна гора да завършат с освобождаване на заподозрените престъпници.

По делото "Калуджерски Лаз" деветима членове на бившата Югославска народна армия (ЮНА) са заподозрени в убийството на 20 албански граждани, които избягали от Косово в Черна гора по време на натовските бомбардировки. След три години в следствения арест заподозрените бяха освободени през август миналата година.

Съдията от Върховния съд в Биело Поле, Горица Джалович, каза, че е било трудно да се съберат доказателства и изслушат всички свидетели по делото, защото някои от тях са в Косово и Сърбия.

"Калуджерски Лаз" е много сложен случай и [затова] продължава повече от три години. По делото "Буковица" решението за нов процес би трябвало да се вземе в края на март," каза Джалович за SETimes.

Адвокатът и бивш министър на правосъдието Драган Шоч каза, че делата се протакат по няколко причини.

"Първата е фактът, че военните престъпления са много сложни и е по-добре да се изследва всеки детайл, отколкото да се вземе прибързано решение. Втората причина е, че черногорската съдебна система се сблъсква за първи път с обвинителни актове за военни престъпления, "каза Шоч за SETimes.

Мнозина обаче, между които жителят на Подгорица Марко Милачич, казват, че правителството в крайна сметка е отговорно за бавните процеси и оправдателните присъди.

"Ако погледнем назад към резултатите на черногорската съдебна система в делата за военни престъпления, ще видим, че за последните две десетилетия съдебните институции в Черна гора се използват за прикриване на военни престъпления," каза Милачич за SETimes.

Председателят на комисията по Етичния кодекс на съдиите в Черна гора, Невен Гошович, каза, че делата са деликатен въпрос.

"В Черна гора политическата ситуация винаги е била много специфична и следователно не е добре, когато хората коментират съдебните решения - особено онези, засягащи военни престъпления," каза за SETimes Гошович, който е също депутат от Социалистическата народна партия.

Статии по същата тема

Loading

Единственото дело, което е закрито, е делото за военния лагер "Морин", край Котор.

През януари Върховният съд в Погорица осъди четирима членове на бившата ЮНА на общо 12 години затвор за военни престъпления срещу хърватски пленници в "Морин". Процесът продължи повече от пет години.

След присъдата НПО "Младежка инициатива за човешки права в Черна гора" (МИЧП) заяви, че политиката е дълбоко намесена в делата за военни престъпления.

"Очевидно е, че съдилищата не могат или не искат да съдят хората по високите етажи... Този подход е пречка за постигането на справедливост," казаха от МИЧП.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.
Loading
Гласувай
 
 

Вашите коментари за материалите на SETimes са добре дошли.

Надяваме се, че ще използвате този форум, за да се свържете с други читатели в Югоизточна Европа. За да поддържаме интереса към тази инициатива, Ви молим да спазвате правилата, очертани в политиката на SETimes. Като изпращате коментарите си вие приемате правилата. Макар че SETimes.com окуражава дискусиите по всички теми, включително и чувствителните, публикуваните коментари изразяват единствено мнението на онези, които са ги изпратили. SETimes.com не е длъжен да одобрява или да се съгласява с идеите, мненията и становищата, изразени в тези коментари. SETimes.com приветства конструктивната дискусия, но не одобрява използването на материали "copy-paste", непридружени линкове и лозунги от един ред." Това е модериран форум. Коментари, които се смятат за обидни или съдържащи нецензурни думи, може да не бъдат публикувани.

Коментарна политика на SETimes

Репортаж

Политическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в регионаПолитическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в региона

Продължаващите усилия на политическите партии и НПО помагат за предприемане на мирни промени.

Най-четени

Loading
Loading
Loading

Социологически анкети

Хърватия ще стане 28-мата държава членка на Европейския съюз на 1 юли. Коя страна трябва да бъде следващата членка?

Mакедония
Черна гора
Сърбия
Tурция
Aлбания
БиХ
Koсово



Виж резултатите Добави коментар