Резултатите от изборите в България одобрени въпреки споровете

16/12/2011

Информации за многобройни нарушения и нередности помрачиха президентските и местни избори в България в края на октомври. Съдът обаче не намери достатъчно доказателства, за да подкрепи тези твърдения.

от Цветина Борисова и Ладислав Цветков за Southeast European Times от София -- 16/12/11

Конституционният съд одобри резултатите от президентските избори в България. [архив]

Шест седмици след изборите процесът продължава да е обект на противоречия, на фона на обвиненията, че начинът, по който е проведен вотът на редица места е повлиял в полза на един или друг кандидат.

Седемдесет и един депутати от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП), Движението за права и свободи (ДПС) и националистите от Атака заведоха дело в Конституционния съд в средата на ноември с искане за касиране на избора на кандидат-президентската двойка на управляващата партия ГЕРБ -- Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Сред аргументите им бяха многобройните нарушения, както и броят на гласоподавателите, лишени от законното си право на глас заради погрешното си фигуриране в т. нар. "забранителни списъци", наред с твърденията за неоторизиран достъп до бюлетините.

В сряда (14 декември) съдът реши, че президентските избори са легитимни, като отхвърли иска. Решението на Конституционния съд е окончателно и не може да бъде обжалвано.

Местните избори и начинът, по който бяха проведени, също бяха обект на спорове. Партията на Зелените, БСП и Партията за хората от народа заведоха дело в Софийския административен съд малко след изборите, като посочиха сходни аргументи, както и факта, че хората са имали много малко време да гласуват, тъй като бюлетините са били много дълги и сложни. Това е предизвикало големи опашки и в крайна сметка е попречило на много гласоподаватели да упражнят правото си на глас, тъй като секциите са затворили.

Всъщност именно този проблем накара Централната избирателна комисия да удължи с няколко часа изборния ден при първия рунд, което даде повод на някои експерти по-късно да определят хода като нарушение на Изборния кодекс.

Един от основните проблеми на изборите бе свързан с т. нар. "забранителни списъци". В тях фигурираха имената на хора, живеещи в чужбина, както и на такива, които не са пребивавали в даден град или село през последните четири месеца преди изборите.

Според депутата от опозиционната БСП Мая Манолова броят на тези хора е приблизително 168 000. Управляващата ГЕРБ обаче настоява, че те са не повече от 12 000.

Промените в избирателния кодекс и новите изисквания за процедурите по гласуването, въведени преди изборите, доведоха до известна доза объркване. В резултат на това имаше рекорден брой невалидни бюлетини на първия тур - 700 000, включително 228 000 за президентските избори. За сравнение при президентските избори през 2006 г. броят на невалидните бюлетини бе 77 000.

Според избирателните списъци броят на гласоподавателите в България е 6,9 млн. души. Някои определиха цифрата като нереално висока. Въпреки преброяването на населението, проведено в началото на 2011 г., избирателните списъци така и не бяха коригирани.

Албена Нейкова, свидетел по делото, заведено в Софийския административен съд, и член на избирателната комисия в една от секциите за гласуване в столицата, твърди, че 78 от 650 души, регистрирани в нейната секция, са попаднали в "забранителния списък". "Някои от тези хора с изненада откриха, че са в този списък", сподели тя пред SETimes.

Нейкова е и пряк свидетел на процедурата по предаването на бюлетините на общинската избирателна комисия в София -- процес, който по-късно предизвика публичен дебат. Според нея представителите на всички 1449 избирателни секции в столицата са били държани в спортна зала през цялата нощ при условия, далеч от нормалните.

"Трибуните бяха пълни с хора, които в един момент започнаха да скандират и да протестират заради бавната работа. По-лошото беше, че не пускаха никого да излиза от залата. Човек не можеше да си купи дори храна", твърди тя.

Публична тайна е, че в хаоса, който бе създаден, много хора незаконно са изнесли чували с изборни бюлетини и са ги занесли в домовете си, защото физически не са издържали да стоят в залата.

На последното си заседание по делото за изборите Софийският административен съд отхвърли всички аргументи на ищците, включително искането за експертиза възможно ли е човек да гласува за 47 секунди (приблизителният период от време, с който са разполагали избирателите, като се има предвид средният брой на хората, имащи право на глас в една избирателна секция).

Съдиите отказаха да възложат и експертиза за плътността на хартията, от която бяха направени бюлетините. Ищците твърдяха, че тя е била прозрачна, което е позволявало да се види начинът, по който е гласувал даден гласоподавател, което на свой ред е нарушение на анонимността на вота.

"Не мога да повярвам, че не уважиха поне едно от исканията за експертиза", твърди Нейкова.

Според Николай Белалов, кандидат за общински съветник от БСП, който е част от група, завела отделно дело срещу изборния процес в Софийския административен съд, целта на иска им е да накарат съда да разпореди повторно преброяване в няколко секции, което, според него, ще докаже, че вотът е бил манипулиран.

Статии по същата тема

"Крайната цел е да бъде вкаран в общинския съвет още един представител на левицата. Това няма да е от голямо значение, но въпросът е принципен," заяви той пред SETimes.

Според управляващите и получили най-много гласове на изборите за президент и местна власт ГЕРБ, затрудненията в изборния процес са били предизвикани от липсата на практика за провеждане на избори две в едно, като проблемите на първи тур са били анализирани и преодолени на втория тур, проведен седмица по-късно.

Според Катя Колева, председател на неправителствената организация Институт за социална интеграция, опорочаването на изборния процес води до отстъпление от демократичните практики и поставя под въпрос демокрацията в страната.

"През 1990 година бях студент и се вълнувах от промяната с надежда, че ще вървим напред. Днес се страхувам не за мен, а за моята дъщеря, която 20 години след 1990 година трябва да се бори за свобода и демокрация", заяви тя пред SETimes.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.