Разследванията срещу ХДС: повратна точка за прозрачността?

28/11/2011

Докато управляващата партия се окопитва след обвиненията в измама и корупция, анализаторите обсъждат дългосрочните последици.

От Дражен Ремикович за Southeast European Times от Загреб -- 28/11/11

Хърватският премиер Ядранка Косор започна предизборната кампания на управляващата дясноцентристка партия ХДС за предстоящите през декември парламентарни избори в Загреб. [Ройтерс]

Корупционните скандали срещу управляващата в Хърватия партия ХДС разтърсиха политическата сцена в страната. Но бележат ли те началото на нова ера на прозрачност?

Според репортажи в медиите Службата за борба с корупцията и организираната престъпност (УСКОК) разследва използването на 4 млн. евро, събрани от партията по време на парламентарните предизборни кампании през 2003 и 2007 г. и през президентската кампания от 2005 г., когато настоящият премиер Ядранка Косор бе кандидатът на ХДС.

В същото време УСКОК проверява обвинения, че партията е използвала медийната фирма "Фими" като подставено лице за източване на пари от държавни компании и министерства и прехвърлянето им в партийната хазна и джобовете на основни партийни лидери.

Драган Желич е изпълнителен директор на ГОНГ, организация, занимаваща се с наблюдение на изборите. Той казва, че откритите от неговата група несъответствия трябва да са достатъчно основание за разследване.

"По време на парламентарните избори през 2007 г. установихме, че ХДС е похарчила [двойно повече пари] от представеното в отчетите. Разликата беше очевидна - въпреки това никой не реагира," каза Желич за SETimes.

ГОНГ установи също, че ХДС е получила милиони, платени от неизвестен източник през 2006 и 2007 г.

Иво Санадер, бившият партиен лидер и главен съветник на Косор, е обвинен в приемане на незаконни комисиони при сделки с изпадналата в затруднения австрийска "Хипо Банк" в началото на 90-те години на ХХ в., когато е бил заместник външен министър. Той бе арестуван това лято в Австрия и екстрадиран в Хърватия, за да отговаря пред съда.

Бившият премиер е обвинен също във финансиране на партията си чрез незаконни средства. Той е разследван и по обвинения, че е получил подкуп от 10 млн. от унгарската енергийна компания МОЛ, като в замяна е трябвало да й осигури контрол върху пазарите за нефт и газ в Хърватия.

Хърватските медии предадоха, че Иван Ярняк, зам.-председател на ХДС, също е заподозрян в участие в корупционен скандал.

Председателят на "Трансперънси Интернешънъл" в Хърватия, Никола Кристич, каза за SETimes, че разследването е жизнено важна първа стъпка.

"Снимките от съдебните зали са най-големите предупреждения за хърватските граждани. Не е имало и една кампания, за която да можем да кажем, че е била абсолютно прозрачна," каза Кристич.

Нико Миличкович, на 41 г., от Загреб, каза за SETimes, че от години не е гласувал и че политическите ситуации като тази само подкрепят позицията му.

"Всички са еднакви. Те не искат да управляват държавата, а да крадат още и още пари от държавния бюджет. Същите типове са на политическата сцена от години и не се е появил нито един нов човек. Следователно нямам за кого да гласувам," каза Миличкович.

"Този скандал представя Хърватия в лоша светлина и мисля, че много граждани няма да гласуват тази година. Хората губят доверие в изборния процес и политиците, а с тези случаи недоверието към политиците се задълбочава," каза за SETimes Жарко Пуховски, политически анализатор и преподавател във Факултета по политология в Загреб.

Пуховски каза, че ХДС се опитва да задържи избирателите чрез призиви за патриотизъм. Херцеговина, където хърватите са мнозинство, все още изглежда, че стои твърдо зад управляващата партия.

Близо 300 000 хървати от Босна и Херцеговина (БиХ), които имат хърватско гражданство, се очаква да гласуват на изборите.

Диаспората в БиХ гласува по специален начин: хората могат да гласуват в БиХ, където се отварят избирателни секции в хърватското посолство и консулските отдели, или могат да се завърнат в Хърватия по местата на адресната им регистрация.

Статии по същата тема

НПО и опозиционните партии се противопоставят на т.нар. "система на двойно гласуване", заявявайки, че това дава на ХДС нечестно предимство. Хърватските власти обещават, че ще решат проблема чрез намаляване на броя на избирателните секции в БиХ, а след време и чрез премахване на двойното гражданство.

Дори и системата на двойно гласуване обаче може да се окаже недостатъчна, за да спаси ХДС този път.

"Избирателите трябва да направят всичко възможно да не позволят на управляващата партия да се върне на власт," каза Предраг Миранович, на 34 г., от Вараждин.

"Аз не мога да гласувам в Босна, но ако можех, със сигурност бих отишъл там за да гласувам още веднъж. Само че против ХДС," каза Миранович за SETimes.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.