Турция и ЕС търсят път напред

28/06/2011

Съживяването на спрелите преговори на Турция с ЕС изисква стъпки и от двете страни, казват експерти.

От Менекше Токяй за Southeast European Times от Истанбул - 28.06.2011 г.

Съпротивата на Германия и Франция допринесе за сегашната задънена улица, в която попадна процесът на присъединяване на Турция към ЕС. [Ройтерс]

Вече изминаха повече от шест години от момента, когато ЕС се съгласи да започне присъединителни преговори с Турция. Оттогава само една преговорна глава - "Наука и изследвания" - беше затворена.

Останалите са в забрава, а Брюксел заяви, че никоя от тях не може да бъде затворена, докато не бъде намерено решение на въпроса за отварянето на турските пристанища и летища за транспортни средства от Кипър.

Това обаче не е единственият фактор. В слово на конференция на Европейския парламент (ЕП) на 23 юни директорът на отдела, отговарящ за Турция, към Главна дирекция "Присъединяване" на Европейската комисия заяви, че съществуват три съществени проблема, причиняващи безизходицата.

Това са забавянето на реформите, съпротивата от някои страни от ЕС срещу присъединяването на Турция и кипърският въпрос, заяви директорът на отдела Жан-Кристоф Филори.

В самата Турция оценките за ситуацията се разминават. Според Армаган Емре Чакър, професор по европейска политика и международни отношения в Института за ЕС към Университета "Мармара", преговорите не са спрели, а са достигнали труден момент.

„Инерцията на преговорите отслабна, но фактически преговорите започнаха с относително лесни глави, а трудните бяха отложени”, отбелязва Чакър.

Други сочат съпротивата в рамките на блока срещу присъединяването на Турция и по-специално тази от страна на Франция и Германия.

„Изказванията на Саркози и Меркел срещу членството (на Турция) са едни от основните причини за застоя в дневния ред на ЕС по въпроса за Турция”, казва експертът по отношенията ЕС-Турция Недим Гюрсел.

Някои се съмняват, че окопалата се опозиция в рамките на блока някога ще бъде преодоляна. В такъв случай, питат те, защо трябва Анкара да променя политиката си по въпроса за Кипър или да се тревожи за реформи, насочени към привеждане на страната в съответствие с критериите на ЕС?

„Няма гаранция, че Турция ще стане членка на ЕС, щом бъде решен проблемът с Кипър”, заяви заместник-председателят на РНП Онур Оймен по време на конференция на ЕП този месец.

Франция на Саркози - която е блокирала пет глави от присъединителните преговори - остава най-голямото препятствие, добави той.

Катинка Бариш, заместник-директор в Центъра за европейски реформи, предупреждава, че средствата на ЕС за упражняване на влияние може би отслабват.

„Турците имат основание да питат защо трябва да осъществяват трудните стъпки, необходими за отварянето на страната, докато европейските политици заявяват, че Турция не трябва да става пълноправен член на клуба”, каза тя. „Растящата самоувереност на Турция като регионална сила вероятно кара мнозина турци да вярват, че разполагат с алтернатива на ЕС”.

Междувременно Бариш добавя, че „ЕС изглежда по-малко привлекателен сега, когато е затънал в кризата с дълговете на страните от еврозоната. Освен това и бавната и разнопосочна реакция на ЕС на "Арабската пролет" никак не допринесе за засилване на възторга в Турция”.

Статии по същата тема

В този контекст бившият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана излезе със статия, написана за медийната група "Проджект Синдикейт", в която се настоява за „рестартиране” на отношенията Турция-ЕС. Той обръща внимание на необходимостта на Турция и ЕС един от друг, като в същото време подчертава нарастващото икономическо и политическо влияние на Турция в региона във време, когато еврозоната преминава през поредица от кризи.

Подобно „рестартиране” ще изисква усилия и от двете страни, заяви за SETimes дипломатът ветеран Темел Искит. Турция, каза той, трябва да започне да отваря своите пристанища за кипърските гърци. В същото време обаче страните, членки на ЕС, трябва да предприемат действия за предотвратяване на блокадата на търговията със Северен Кипър от страна на кипърските гърци.

И двете страни са отговорни за настоящата патова ситуация, каза Искит, твърдейки, че до момента не е била демонстрирана достатъчно политическа воля.

Бариш се присъединява към това мнение. „Един преизбран и самоуверен Ердоган може да има куража едностранно да отвори няколко пристанища за кораби, идващи от Кипър. Подобна стъпка би съживила преговорите и определено би върнала топката в полето на ЕС”, каза тя.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.