Косово гледа към целите на ЕС за възобновяемата енергия

24/02/2011

Може ли Косово да достигне жалона от 20 %, поставен от Брюксел?

От Мухамет Брайшори за Southeast European Times от Прищина -- 24/02/11

Работник седи на главата на една от трите турбини, издигнати по хълмовете на Голеш в Косово. [Ройтерс]

За да изпълни европейските стандарти, Косово ще трябва да увеличи значително употребата си на енергия от възобновяеми източници. Страната взема мерки, като няколко проекта са вече в ход, но предизвикателството е огромно.

Критериите изискват производство на 20 % от енергията от възобновяеми източници и намаляване на емисиите на въглероден диоксид със същия процент.

"Това ще бъде трудно за Косово," признава Качуша Яшари, бивш член на парламентарната комисия по енергетика. "Понастоящем добиваме почти цялата си енергия [около 95 %] от въглища."

Въпреки това има известен напредък. Германска компания строи ветрогенератори в Голеш, планина близо до летище Прищина, и се очаква те да заработят до няколко месеца.

"За първи път в Косово строим вятърен парк, поръчан от косовско-германска фирма, "Уинд Пауър", която е инвестирала над 1 млн. евро в проекти за вятърна енергия в Косово," каза заместник-министърът на енергетиката Блерим Реджа за SETimes.

Той добави, че министерството още не знае какъв ще бъде фактическият капацитет [на новия вятърен парк] и в каква степен производството на енергия от него ще изпълни квотата на ЕС.

"Енергията може да се продава на Косовската енергийна корпорация или на свободния пазар в Югоизточна Европа, но ръководството още не е решило коя ще бъде най-добрата инвестиция," каза Реджа.

Междувременно съществуващата водноелектрическа централа в Жур се разширява във връзка с критериите на ЕС. Според властите тя акумулира запаси югозападно от Призрен и в община Драгаш в подготовка за преминаване към възобновяеми източници.

Водата за [новата ] ВЕЦ в Жур ще идва от Шар планина, водния басейн на р. Плава и нейните разклонения, особено Брод и Рес.

Статии по същата тема

"Косово няма друг воден потеницал, който да е толкова голям колкото в Жур, където да можем да построим друга централа с подобен капацитет," каза Реджа. "Водноелектрическият потенциал на Жур представлява около 43 % от общия капацитет на Косово, но няма да бъде единствен. Имаме планове за повече от десет други водноелектрически централи в Косово, макар и с по-малък капацитет."

Жителите на община Драгаш са доволни от плановете, но в селата Опое, Чолопек и Брезнес се тревожат, че домовете и земите им може да се наводняват от събираните води. Според кмета на Драгаш, Селим Йенузи, 200 имота ще трябва да бъдат отчуждени заради новата централа.

Проектът също така е породил безпокойство в съседна Албания, която строи водноелектрическа централа на същата река. Албанците се опасяват, че количеството на наличната вода за тяхната централа може да намалее и съответно да причини ниска възвращаемост на инвестицията.

Косовските власти казват, че експерти от двете страни на границата разглеждат въпроса. Те настояват обаче, че техният проект е съгласуван с договора за ползването на водите на р. Плава от 1962 г., подписан от Албания и бивша Югославия.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.