Борбата с корупцията не е проста работа

17/03/2010

Докато страните кандидатки се борят да изкоренят корупцията, те трябва да се съобразяват и с противоречиви съвети.

Анализ на Бойко Тодоров за Southeast European Times от София -- 17/03/10

Мерките за борба с корупцията са предварително условие за членството в ЕС. [Гети Имиджис]

Борбата с корупцията остава висш приоритет в дневния ред на разширяването на ЕС, докато страните, кандидат-членки, биват следени за изпълнение на стандартите на Съюза.

Изискванията са ясни - съдебната власт и държавната администрация трябва да предоставят ефективни услуги. Отчетността и прозрачността са задължително условие. От своя страна ЕС предоставя специфична помощ в мерките за борба с корупцията.

Страните, членки на ЕС, с хронични корупционни проблеми, като България и Румъния, са също обект на мониторинг за следене на напредъка им, като пълен годишен доклад на ЕС се очаква през юли.

"Всяка смела политика изисква силни мерки и силни решения," каза Вилфрид Мартенс, председател на Европейската народна партия (ЕНП), по време на посещението си в България във вторник (16 март) в подкрепа на опитите на премиера Бойко Борисов да се пребори с вкоренилата се корупция и организирана престъпност.

От друга страна, опитът на България и Румъния показва, че използването на членството като лост за намаляване или елиминиране на корупцията не е нито просто, нито лесно. Част от предизвикателството е, че в предприсъединителния период, когато страните получават подкрепа от много различни външни източници, съветите за начините на борба с корупцията често се разминават.

ЕС обикновено разглежда корупцията като предмет на наказателното право и хармонизираното законодателство. Темата е засегната в главата "правосъдие и вътрешни работи", която обхваща още въпроси на правосъдието, организираната престъпност и други проблеми на закона и реда.

Двустранните и многостранни донори обаче разглеждат корупцията като предизвикателство на развитието. Канадската агенция по международно развитие, например, в стратегията си за Балканите подчертава, че "корупцията продължава да смущава устойчивото икономическо развитие."

Шведската агенция за международно сътрудничество и развитие свързва корупцията с основните проблеми на развитието, които "засягат най-вече най-бедните и могат да влошават бедността по много начини".

Регионални организации, като Балканският тръст за демокрация на Германският фонд "Маршал", подпомагат антикорупционните усилия в рамките на своята програма "Свързване на гражданите с правителството" като средство за насърчаване на гражданското общество и демокрацията.

Различията в отношението към корупцията като към престъпление или проблем на развитието е оформило както вида на предоставяната помощ, така и политическия натиск.

В случая с България и Румъния подходът на ЕС с акцент върху наказателното правосъдие често буксува.

Това е най-слабо хармонизираната област в правото на ЕС, така че Европейската комисия (ЕК) нямаше много какво да предложи като конкретни насоки. Нещо повече, корупцията продължава да бъде широко разпространена сред съдебните и правоприлагащи институции, а съдебното преследване на политическата корупция с високи залози се оказа изключително трудно.

Широко разпространената корупция сред хората на изборни длъжностни е по-показателна за недостатъчния демократичен процес, отколкото за неефективното прилагане на законите, твърдят критиците.

Силната позиция на ЕС против корупцията насърчава двупартийния консенсус относно необходимостта от реформи, притиска правителствата да поемат ангажименти, които те не биха поели, и поставя въпроса на обществен дебат. От друга страна, тя превръща напредъка както в цел, така и в краен резултат с голям брой недостатъци.

Един от тях е прекомерното разчитане на изпълнителната власт. Когато се разглеждат като резултат от работата на правителството, предполагаемите пробиви в борбата срещу корупцията зависят основно от упражняването на политическа воля и това често опростява прекалено проблема.

Макар че агенциите за подпомагане имаха собствени антикорупционни цели, те не бяха синхронизирани с политическите условия, в които страните бяха поставени. Те третираха корупцията по-скоро като въпрос на неадекватност на социалните и икономически институции, а не като незаконосъобразно поведение, подлежащо на съдебно преследване.

Агенциите обаче бяха по-гъвкави в избора си на бенефициенти и партньори и имаха по-голям капацитет за ангажиране на местни заинтересовани лица. Тази гъвкавост им позволи да засегнат социалните, културни и икономически корени на корупцията.

Експертите казват, че двата подхода не са задължително ексклузивни, но трябва да бъдат синхронизирани по отношение на приоритетите както на донорите, така и на националните правителства.

Според Руслан Стефанов, програмен директор на българския Център за изследване на демокрацията, "една ефективна антикорупционна стратегия трябва да търси баланс между строгото прилагане на наказателните закони срещу корупцията и въвеждането на стимули за привличане на лица и компании в легалната икономика."

"Инерцията, отключена с целево усилие за прилагане на закона, може да бъде поддържана в дългосрочен план само чрез подхранване на корените на развитието на добро управление," заключава Стефанов.