Готова ли е Сърбия за атомна енергия?

08/03/2010

Очакваният недостиг на електричество и съседните атомни електроцентрали предизвикаха дебат в Сърбия относно вдигането на 21-годишната забрана.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times от Белград - 08/03/10

Атомната електроенергия може да бъде решението за намаляващите енергийни ресурси на Сърбия. [Гети Имиджис]

Заобиколена от атомна енергетика, Сърбия е една от последните изчакващи в региона. С перспективата за енергиен недостиг и напредъка в мерките за безопасност някои експерти твърдят, че сега е моментът за обсъждане на ядрените варианти за страната.

Не разполагаме с милиарди долари за строителство, но нямаме и време за губене; трябва да разсъждаваме за десет години напред," каза Илия Плечаш, професор в Атомния институт във Винча, в интервю за SETimes. "Ако построим централа с чужди средства и изплатим дълга с електричество през следващите 15 години, пак може да се окажем с 15 % "безплатно" електричество."

Министърът на енергетиката Петър Шкундрич неотдавна отбеляза, че в радиус от 100 км около страната има десет атомни електроцентрали. А в радиус от 400 км има 20 централи.

Оттам и въпросът: време ли е Сърбия да загърби ужаса от Чернобил и да прегърне като решение атомната електроенергия -- макар и неохотно?

След трагедията през 1986 г. в Чернобил югославският парламент прие мораториум върху атомните електроцентрали. Макар че след разпадането на републиката през 1991 г. много страни вдигнаха забраната, Сърбия остана твърда.

През декември руският посланик в Белград Александър Конузин каза: "Сърбия сериозно обмисля изграждането на атомна електроцентрала -- и Русия има желание да помогне в това намерение чрез партньорство и с общи инвестиции."

Наблюдателите отбелязват, че макар и Сърбия да не разполага със средствата да финансира атомна електроцентрала сега, изграждането на една АЕЦ обикновено отнема 14 до 16 години и подготовката трябва да започне скоро.

Изтъкнатият сръбски атомен физик Владимир Айдачич казва, че независимо дали ядрената енергетика е в бъдещето на страната, или не, промени са необходими. Сърбия трябва да намали своята висока консумация на електричество, каза Айдачич, и да използва алтернативен източник на енергия, преди да се обмисля изграждане на АЕЦ.

Годишната консумация на електроенергия в страната е била 32 186 GWh за 2009 г. Сърбите консумират 150-180 kWh на квадратен метър годишно, докато страните в ЕС използват под 100 kWh годишно.

"В Сърбия нямаме закон за стандарти по спестяване на енергия. Сърбия има алтернативни енергийни източници, но никой не е направил анализ на разходите и ползите, защото държавата не си прави труда да събира данни от агенциите," каза Айдачич.

Сравнено с наличната технология за изгаряне на изкопаеми горива в региона, атомната електроенергия се разглежда като относително чиста, безопасна и необременена от глобален политически натиск.

"Енергията от възобновяеми източници в Сърбия има много нисък потенциал, а в ситуация на все по-голямо търсене [ресурсите] не могат да бъдат опора," каза Драгомир Маркович, ръководител на Електроенергийната промишленост на Сърбия (ЕПС).

"Събрия е заобиколена от страни, които вече имат атомни електроцентрали или планове за изграждането им," каза Маркович. "Това ще окаже значително влияние върху конкурентоспособността на ЕПС в бъдещия отворен пазар, където ядрената енергия ще бъде доминираща поради факта, че енергията от въглища е обременена от високи екологични данъци."

В края на 2006 г. ЕС обеща да съкрати с 20 % годишната си консумация на първична енергия до 2020 г. За да постигне тази цел, Съюзът планира да постави минимални стандарти за енергийна ефективност и общовалидни правила. Противниците на развитието на атомната енергия на Сърбия настояват, че технологията не е чиста и че въпросът трябва да се постави на референдум.

Звездан Калмар от Центъра за екология и устойчиво развитие заяви за SETimes, че "никъде по света не е намерено решение за ядрените отпадъци, дори в страни с високи технологии, като Германия или Франция, където възникват дребни или не толкова дребни злополуки във временните хранилища."

Калмар обясни, че "нито Сърбия, нито другите балкански страни могат да си позволят цената на една АЕЦ. Примерът с Финландия показва, че закъснения в изграждането с три до пет години увеличават цените [на електроенергията] от 2 милиарда на 10 милиарда евро."