Емисията на десетгодишни облигации от Гърция е първият сигнал за финансова надежда

08/03/2010

Неотдавнашната емисия на облигации от Гърция бе продадена в рамките на един час след пускането й, озарявайки с лъч надежда мрачната икономическа картина на страната. Еврокомисарят по валутните въпроси призова страната да държи "главата си изправена".

От Х. К. Цанис за Southeast European Times от Атина -- 08/03/10

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу се срещна с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, за да обсъди планове за спасяване на икономиката. [Гети Имиджис]

Ако последната емисия на държавни облигации е някаква мярка за оптимизъм за гръцката икономика, изглежда, че мерките за строги икономии на правителството този месец дават резултат.

Трескаво очакваната емисия на десетгодишни облигации на 4 март донесе 5 милиарда евро, докато външните инвеститори и институциите на ЕС изглеждаха удовлетворени от решимостта на Гърция да превъзмогне имиджа си на слабото звено в еврозоната.

Десетгодишните облигации достигнаха лихва от 6,37 %, повече от два пъти над нивото на еквивалентните германски облигации, които са репер за еврозоната, и надхвърли подписката, достигайки 15 милиарда евро.

В петък (5 март) гръцкият премиер Георгиос Папандреу се срещна с Ангела Меркел -- канцлер на Германия, една от най-влиятелните икономики в ЕС -- и както бе обещал, не помоли за финансова помощ. Берлин бе най-гласовит в изразяването на "загрижеността на еврозоната" от негативните тенденции в членките от периферията на европейската валутна зона.

След срещата Меркел каза: "Германия може да изрази солидарността си. Ние сме тук, за да помагаме и да показваме разбиране."

След това в неделя Папандреу се срещна с френския президент Никола Саркози в Париж, а в понеделник е на среща с американския президент Барак Обама във Вашингтон.

Емисията на облигациите дойде след двуседмична вихрушка от внимателно подготвени визити в Атина на експерти от съвместен екип на Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ). Проведе се и необявена среща между главния директор на "Дойче Банк" Йозеф Акерман и Папандреу, както и между Папандреу и еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен.

Рен даде ясно да се разбере, че е необходим втори тур от мерки за икономии, оставяйки гръцкото правителство да реши как точно да спести 4,8 милиарда евро от разходи и да натрупа още толкова пари от данъчни увеличения.

На заминаване от пресконференцията в Атина Рен каза пред репортери шеговито "kalo kouragio", или "Горе главата!" на гръцки.

"Мерките са правилни и във вярната посока, но не са достатъчни; те не засягат проблемите в техните корени," каза за SETimes финансовият репортер и анализатор Бабис Пападимитриу. "Когато намалиш заплатата на някого, очевидно си се провалил."

Ден по-рано -- на 3 март -- правителството обяви повишения в данък добавена стойност (ДДС), както и по-високи данъци върху енергията, цигарите, алкохола и луксозните стоки от висок клас.

То намали и много популярните празнични надбавки на държавните служители -- известни като "13-а и 14-а заплата" и възлизащи на още две месечни заплати -- които се изплащат преди Великден, през лятото и преди Коледа.

Орязването на разнообразните премии за държавните служители с 12 % и замразяването на пенсиите предизвикаха протести от профсъюзите, докато проучвания на нагласите в страната даваха противоречиви отговори. Мнозинството от анкетираните бяха съгласни, че мерките са необходими, но повечето бяха против конкретните мерки, обявени до момента.

За Пападимитриу, сътрудник в уважавания всекидневник "Катимерини" и анализатор в местната радио- и телевизионна мрежа "Скаи", проблемите на Гърция са били очевидни от няколко години. Той каза, че дефицитът -- 12,7 % от БВП за 2009 г. -- и неудържимо растящият държавен дълг (около 300 милиарда евро) са били добре документирани преди изборите през октомври 2009 г. Надпреварата в тях бе лесно спечелена от социалистическата партия ПАСОК на Папандреу.

Пападимитриу каза, че преди ПАСОК да дойде на власт, дясноцентристкото правителство на Костас Караманлис "просто обвиняваше глобалната икономическа криза [за дълга на страната]".

А сега, посочва анализаторът, ПАСОК е длъжна да прилага програмата за затягане на коланите, която върви срещу нейните политически цели. "Следователно на нея й липсва ентусиазъм за подобни драстични мерки," каза той.