Хърватия и Русия подписаха договор за "Южен поток"

04/03/2010

Макар и да отне известно време, Хърватия най-накрая подписа договора за газопровода "Южен поток", присъединявайки се към Русия и още осем страни от Европа и Балканите.

От Марко Биочина за Southeast European Times от Загреб -- 04/03/10

Дългият 900 км газопровод ще свързва Русия с Балканите, откъдето ще се разделя в северна и южна посока. [Илюстрация на SETimes от Катрин Гургенидзе]

След година и половина засилени преговори Хърватия официално се присъедини във вторник (2 март) към подкрепяния от Русия проект за газопровод "Южен поток". Договорът за изграждането и експлоатацията на тръбопровода за природен газ бе подписан в Москва след среща между хърватския премиер Ядранка Косор и руския й колега Владимир Путин.

Хърватия е осмата страна, която се присъединява към проекта, след Италия, Словения, България, Сърбия, Унгария, Гърция и Турция.

Газопроводът в Хърватия трябва да бъде построен и експлоатиран от съвместно дружество между руската "Газпром" и хърватската държавна "Плинакро". Очаква се всяка от компаниите да има по 50 % в съвместното предприятие.

"Това е нова страница в двустранните отношения между Хърватия и Русия. Това е истински равноправно партньорство, както може да се види от дяловото участие в съвместното дружество," каза Косор след подписването на договора.

Също във вторник се появиха съобщения, че Русия може да намали своя дял, за да включи "Електрисите дьо Франс СА" (ЕДФ).

"Ние даваме възможност нашият дял да бъде намален," каза във вторник заместник главният изпълнителен директор на "Газпром" Александър Медведев по време на интервю в Париж. С каква част може "Газпром" да намали своя дял, е все още неясно.

Газопроводът, дълъг 900 км и предвиден за откриване през 2015 г., ще свързва Русия с Балканите, откъдето маршрутът му ще се разделя в северна и южна посока. Връзката нарочно заобикаля Украйна, за да се избегне повторение на споровете относно газоподаването, които нарушаваха руските доставки за Европа през последните четири години.

Не е ясно дали Хърватия се е съгласила с исканията на Русия газопроводът да се използва единствено за пренос на руски газ.

"Ако Хърватия се е съгласила да даде на Русия ексклузивно право на ползване на газопровода, отрицателните последици няма да станат очевидни веднага, но биха могли да се появят след около десетилетие," каза за SETimes Игор Деканич, водещ хърватски енергиен експерт.

"Проблемът би могъл да възникне, ако в бъдеще се построи и [друг] газопровод. В такъв случай Хърватия може да има затруднения при получаване на газ от алтернативен доставчик поради липсата на инфраструктура и няма да може да използва съществуващия газопровод поради ексклузивните права," обясни Деканич.

Сега Хърватия внася около 40% от своя газ от Русия, като в бъдеще се очаква местното производство да намалее, а оттам да възникне и нуждата от повишен внос.

Присъединявайки се към "Южен поток", Хърватия би могла да осигури по-големи вносни квоти за руски газ в бъдеще, докато продължава да развива други трасета за внос. Окончателното трасе на "Южен поток" ще бъде определено от резултатите от предварително проучване, заяви представител на "Газпром" за SETimes.