Последната плочка от доминото, наречено Берлинска стена

09/12/2009

Спомените за значителното икономическо развитие и свободата на пътуване навяват носталгия на гражданите на Босна и Херцеговина по югославския модел на социализъм.

От Антонио Пърленда за Southeast European Times от Сараево -- 09/12/09

Мнозина в БиХ вярват, че са живели по-добре през 80-те години на миналия век при югославската социалистическа система, но признават нейните недостатъци. [Гети Имиджис]

След разрухата от конфликта през 1992-1995 г. и с икономика, спъвана от националистически настроени и корумпирани политици, повечето граждани на Босна и Херцеговина (БиХ) изпитват носталгия по живота си преди падането на Берлинската стена.

"Някои казват, че социалистическа Югославия рухна заедно с Берлинската стена," каза за SETimes професорът по право от Сараево Здравко Гребо.

Той обяснява, че политическите реформи от 1965 г. са довели до въвеждането на форма на пазарна икономика, която на свой ред е довела до отваряне на границите за свободното пътуване на югославяните. Тази организация е намалила вътрешните търкания и напрежения. Освен това югославяните са имали високо ниво на социална сигурност, заетост и безплатно качествено образование и здравеопазване.

"Югославия се различаваше от останалите комунистически страни в Европа. Но с падането на Берлинската стена преимуществата й просто изчезнаха," смята Гребо.

Макар че падането на стената промени Европа, то не бе особено голяма новина за БиХ по онова време. От друга страна, добавя Гребо, "скоро след падането на "желязната завеса" започнаха да се издигат нови бариери. Сараево бе под обсада повече от три години. [Днес] за гражданите на БиХ визовият режим за пътувания в Европа остава в сила."

Според него е трудно да се каже дали днес има повече свободи и права, отколкото в социалистическа Югославия. "В Югославия нямаше свобода на медиите и изразяването. Сега имаме многопартийна система, независима съдебна власт и медии, но социалните, икономически, културни и образователни права бяха гарантирани далеч по-добре за мнозинството от нашите граждани в миналото. Сегашното състояние на човешките права е катастрофално."

Пенсионерът Здравко Пърленда, на 66 г., описва последните 20 години като "социализъм с човешко лице". Той каза, че държавата му е предоставила апартамент, когато бил много млад, и че животът е бил много по-сигурен.

Макар и никога да не е бил член на комунистическата партия, "фактът, че за да бъдеш "морално и политически подходящ" за повишение, трябваше да си комунист, ме е ядосвал винаги," казва Пърленда.

От друга страна, казва той, "в днешна БиХ има толкова много престъпност, корупция и безработица. Хората не се усмихват както едно време."

Журналистът Хайдар Арифагич, на 62 г., казва, че очакванията от падането на комунизма със сигурност не са се оправдали в БиХ. Той смята, че ако бе останала единна, Югославия би била първата източноевропейска страна, членка на ЕС и НАТО.

"Нямаме свободата да пътуваме в чужбина, нямаме мирна страна и развиваща се икономика, нямаме [стабилна] политика; нито пък имаме свобода, равенство или братство. Всички идеали на Френската революция се провалиха в БиХ, макар че аз не виждам да са успели и на световно равнище," казва Арифагич.

"Ако Берлинската стена бе редица от падащи плочки на домино, за мен БиХ бе последното домино. ...Целият натиск на процеса се стовари върху тази плочка."