Някои въпроси около румънската революция остават открити

24/11/2009

Две десетилетия изминаха от свалянето на комунистическия режим, но конкретни събития остават предмет на внимателно изследване дори и днес.

От Паул Чокою за Southeast European Times от Букурещ -- 24/11/09

Млад мъж държи рисуван на ръка плакат, осъждащ румънския диктатор Николае Чаушеску, през декември 1989 г. [Том Стодарт/Getty Images]

Румъния преживя най-кървавия преход от комунизъм към демокрация в Източна Европа, процес, който все още не може да бъде ясно обобщен в историческите книги.

Според съобщенията над 1500 са били загиналите по време на сблъсъците между демонстрантите и властите през декември 1989 г., които предшестваха падането на тоталитарния режим на Николае Чаушеску.

"Тъжно е, че 20 години след тези събития все още не знаем какво точно се случи," каза миналата седмица президентът Траян Бъсеску, призовавайки за подробно разследване на историческите събития.

Румънската революция започна в Тимишоара, втория по големина град в Румъния, където хиляди енориаши излязоха на протест срещу решението на властите принудително да преместят на село свещеника Ласло Тьокеш.

Тьокеш публично критикуваше режима и често бе цитиран от чуждестранните медии. Това накара тайната полиция "Секуритате" да го държи под око отблизо.

Протестът на енориашите обаче скоро увлече хиляди хора да излязат на централния площад в Тимишоара и да скандират "Долу Чаушеску".

С увеличаването на тълпата румънската армия бързо се намеси, за да потуши протестите.

A.Г., отбиващ военната си служба, е бил изпратен със самолет в Тимишоара със стриктна заповед да събере информация и пасивно да се смеси с протестиращите.

"Хората бяха толкова бесни и разгневени, след като армията бе открила огън по тях, че ни разпознаваха по атлетичните тела, късо подстриганите коси и любопитните погледи и ни гонеха по улиците," разказва той пред SETimes.

A.Г. обяснява, че заповедите за потушаване на митингите останали в сила, "докато министърът на отбраната, генерал Василе Миля, не се самоуби. Тогава всичко се промени. Армията остави оръжията и започна да се побратимява с народа."

От Тимишоара протестите скоро се разпространиха и в Клуж-Напока, Сибиу и Букурещ.

Чаушеску свика митинг на 22 декември 1989 г., но той се обърна срещу него. Стотици хиляди се събраха пред бившата централа на комунистическата партия, сега носеща името "Площад на революцията". Чаушеску се опита да избяга, но бе заловен край Търговище и екзекутиран на Коледа след бърз съдебен процес.

Двадесет години по-късно Румъния е демокрация и член на ЕС и НАТО. Въпросът обаче дали революцията от 1989 г. е била преврат, или народен бунт, предизвикан от полувековното потисничество, остава открит.

Мнозина в страната се чудят защо сред румънските лидери след комунизма има толкова много бивши комунистически величия и защо архивите на "Секуритате" все още не са напълно разсекретени.

Все пак страната продължава да се отдалечава от комунистическото си наследство.