Новият президент на ЕС може да подкрепи кандидатурата на Турция

19/11/2009

Два нови поста в ЕС може да бъдат ключови за бъдещето на Турция в Съюза.

Различни източници – 19/11/09

photo

"Турция осигурява мост между културите, предотвратяващ поляризацията и демонстриращ, че ислямът и демокрацията могат да съжителстват," каза главният преговарящ на Турция Егемен Багъш. [Гети Имджис]

На среща в четвъртък (19 ноември) в Брюксел ЕС се надява да реши кой ще заеме най-висшите постове, създадени с новата спогодба за реформи на блока, която влиза в сила на 1 декември. Резултатите, съчетани с новоратифицирания Лисабонски договор, биха могли да изиграят решаваща роля за разширяването на границите на Европа, така че да включват и Турция.

Двата нови поста - президент на ЕС и върховен представител за общата външна политика - са с мандати съответно от 2,5 и 5 години.

Целта на президентския пост, според Съюза, "е да даде на Европа по-разпознаваем имидж и да представлява нейните гледища на световната сцена." Фаворити за поста на този етап са белгийският премиер Херман Ван Ромпуй, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер и бившият латвийски президент Вайра Вике-Фрейберга.

Върховният представител ще води срещите на външните министри от блока, ще координира политическите линии и ще има думата по въпроса как блокът да изразходва годишния си бюджет за чуждестранна помощ.

"От формална гледна точка нито новият президентски пост, нито Лисабонският договор ще променят каквото и да било по отношение на разширяването на Съюза - изискванията за членство към страните кандидатки, както и правилата на ЕС да ги приема, си остават същите," каза пред Hurriyet Daily News администраторът на Съвета на ЕС Пиер Паоло Сетембри.

Ако обаче, продължи той, "[новият лидер] е ярка личност, която играе активна роля на международната сцена и е призната като влиятелен партньор, тогава смятам, че всичко ще бъде повлияно от този нов пост, включително процесът на разширяване."

"Лисабонският договор ще има огромно влияние върху всички външни действия на ЕС, включително разширяването," каза Томас Грюнтер, оглавяващ отдела, отговарящ за разширяването, в Европейския парламент. "Ако новият президент е личност с положителна нагласа към по-нататъшното разширяване ... и непредубедено отношение към Турция, това, разбира се, ще окаже въздействие."

Повечето аргументи от името на кандидатурата на Турция за членство кръжат около изграждането на мостове. "Смятаме, че членството на Турция ... предлага ценна възможност за среща на общества с различни вярвания и култури и за сближаване на цивилизациите под крилото на ЕС," каза по-рано тази година премиерът Реджеп Тайип Ердоган.

"Турция осигурява мост между културите, предотвратяващ поляризацията и демонстриращ, че ислямът и демокрацията могат да съжителстват," каза миналата седмица главният преговарящ на Турция Егемен Багъш.

Убедена ли е обаче европейската общественост?

Центърът за европейски изследвания към Университета "Богазичи" проведе изследване в пет страни, членки на ЕС.

Статии по същата тема

Loading

Изследването на нагласите на 5 000 души от Германия, Франция, Великобритания, Испания и Полша показа, че 68,5 % имат положително отношение към Турция, докато 25 % имат негативно мнение за нея. Членството на Турция се поддържа най-вече от хората на възраст между 18 и 24 г. и тези с висше образование. Хората на възраст 65 и повече години са най-настроени против.

Резултатите показаха още, че макар европейците да се самоопределят във основа на човешките права, демокрацията и социално-икономическото благоденствие и ги приемат като основни критерии за членство, те оценяват членството на Турция от гледна точка на културата. Почти 40 % са заявили, че именно културните фактори определят отношението им към Турция.

Аргументите, които бяха сметнати за най-убедителни срещу членството на Турция, засягат най-вече религиозните различия: като мюсюлманска страна Турция няма връзка с християнските корени на ЕС.

Аргументите, които бяха сметнати за най-убедителни в полза на членството на Турция, включват например приноса на страната към влиянието, което ЕС би могъл да упражнява в Близкия изток, както и приносът й в областта на отбраната.

Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.
Loading
Гласувай
 
 

Вашите коментари за материалите на SETimes са добре дошли.

Надяваме се, че ще използвате този форум, за да се свържете с други читатели в Югоизточна Европа. За да поддържаме интереса към тази инициатива, Ви молим да спазвате правилата, очертани в политиката на SETimes. Като изпращате коментарите си вие приемате правилата. Макар че SETimes.com окуражава дискусиите по всички теми, включително и чувствителните, публикуваните коментари изразяват единствено мнението на онези, които са ги изпратили. SETimes.com не е длъжен да одобрява или да се съгласява с идеите, мненията и становищата, изразени в тези коментари. SETimes.com приветства конструктивната дискусия, но не одобрява използването на материали "copy-paste", непридружени линкове и лозунги от един ред." Това е модериран форум. Коментари, които се смятат за обидни или съдържащи нецензурни думи, може да не бъдат публикувани.

Коментарна политика на SETimes

Репортаж

Политическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в регионаПолитическият диалог и програмите на гражданското общество помагат за преодоляване на разделението в региона

Продължаващите усилия на политическите партии и НПО помагат за предприемане на мирни промени.

Най-четени

Loading
Loading
Loading

Социологически анкети

Хърватия ще стане 28-мата държава членка на Европейския съюз на 1 юли. Коя страна трябва да бъде следващата членка?

Mакедония
Черна гора
Сърбия
Tурция
Aлбания
БиХ
Koсово



Виж резултатите Добави коментар