Историческа самокритика в Турция

03/07/2009

Премиерът на Турция призна, че страната не е поела своята отговорност за решаване на проблемите на малцинствата.

От Айхан Шимшек за Southeast European Times от Анкара -- 03/07/09

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган разкритикува отношението на страната към малцинствата. [Гети Имиджис]

През май министър-председателят Реджеп Тайип Ердоган даде рядко критична оценка на начина, по който страната се е опитвала да решава въпросите с малцинствата в своята съвременна история. "От години хората с различна етническа идентичност са гонени от страната ... Всъщност причина за това е фашисткият подход", заяви той.

Еврейската общност в Турция веднага потвърди думите на Ердоган. "Премиерът казва истината," заяви председателят на общността Силвио Овадия за всекидневника "Милиет".

Преди и след Първата световна войнa, когато в Османската империя се извършва преходът към съвременната национална държава, в Турция са живеели почти два милиона гърци, 1,5 милиона арменци и 500 000 евреи.

Последвалите сътресения доведоха до кланета и насилствено депортиране, а размяната на население между балканските държави през 1923 г. намалиха още повече броя на малцинствата.

Почти половин милион турци и 1,5 милиона гърци се преселват съответно в Турция и Гърция.

Макар че трите немюсюлмански турски малцинства - евреи, арменци и гърци - имат равни права според турската конституция, те периодично са дискриминирани. Днес в Турция живеят около 60 000 арменци, 25 000 евреи и 3 000 до 4 000 гърци.

В доклада за напредъка на ЕС за 2008 г. страната получи критики, че не успява да намери устойчиви решения на свързаните с малцинствата проблеми. "Немюсюлманските общности все още срещат проблеми, дължащи се на липсата на правосубектност", се казва в доклада.

Съюзът също така критикува Турция за продължаващите ограничения върху обучението и третирането на немюсюлманското духовенство. "Турското законодателство не предвижда частно висше религиозно образование за тези общности и в държавната образователна система не съществува подобна възможност. Гръцката православна семинария в Халки все още е затворена," посочва ЕС.

Докладът заключава, че "изпълнението на циркулярното писмо на министерството на вътрешните работи от 19 юни 2007 г. относно религиозната свобода на немюсюлманските турски граждани все още не е постигнало желания ефект."

Думите на премиера явно имат за цел да разсеят опасенията, че неговата партия не е ангажирана изцяло с правата на малцинствата. Министърът на отбраната Веджди Гьонюл например беше критикуван за твърдението си, че Турция може "никога да не се превърне в национална държава ... ако гърците и арменците продължават да бъдат голяма част от обществото".

Според журналиста от “Ватан” Окай Гьоненсин коментарът на Ердоган "може да бъде смятан за голяма крачка напред". Баскън Оран, признат експерт по въпросите на малцинствата в Турция, също го определя като важно събитие.

"Разбито бе едно табу", заяви Оран за истанбулския арменски вестник “Агос”. "Отсега нататък този процес е необратим. Започва нова ера."