Клиентите на сръбски банки негодуват, задават се дела

02/07/2009

Атмосферата в банковия сектор в Сърбия се нажежава, поставяйки банкерите натясно.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times от Белград - 02/07/09

Цената на последните банкови заеми се оказа по-висока, отколкото клиентите очакваха. [Никола Барбутов/SETimes]

Отсега нататък сърбите, които попълват документи за заем, най-вероятно ще четат дребния шрифт с лупа.

Последното повишение на лихвените проценти по отпуснатите кредити поради по-високите банкови маржове са в нарушение на добрите бизнес практики, посочи Националната банка на Сърбия (НБС) на своята интернет страница във вторник (30 юни).

Банките повишиха лихвите в разгара на финансовата криза, за да гарантират печалбите си въпреки по-ниския оборот. Това решение остави у клиентите усещането, че са измамени.

Често явление е банките да оправдават високите лихвени проценти с промените в междубанковия лихвен процент по срочни депозити в евро (Euribor), средния лихвен процент, по който банките си заемат парични средства на паричния евров пазар.

При спадането на нивата на Euribor обаче сръбските банки не коригираха своите раздути проценти.

През май и юни НБС получи множество оплаквания от клиенти, които смятат, че са били измамени от банки, предлагащи кредити с фиксиран лихвен процент, след което тези лихви са били повишени рязко.

В някои случаи лихвените нива са скочили от 0,5 % на 3 %, осезаема промяна за страна с месечна заплата от около 300 евро и безработица от почти 16 %. Централната банка, Националната банка на Сърбия (НБС), изпрати писмо до банките, с което ги призова да преразгледат разпоредбите в кредитните договори.

"[Ще] извършим преоценка на законосъобразността на общите условия на банките и ще [изготвим] подзаконови актове, уреждащи този въпрос, в съответствие с най-добрите световни практики," заяви в изявление управителят на Централната банка Радован Йелашич.

"НБС смята, че банките трябва да преразгледат повишенията на лихвените проценти върху отпуснатите кредити, особено тези, които са въведени след 30 септември, и да направят необходимите корекции, за да се споразумеят със своите клиенти."

НБС посочи няколко конкретни банки, които са действали нелоялно, повишавайки лихвените проценти – „Алфа Банк”, „Евробанк ЕФГ” и „Пиреус”, „ПроКредит Банк”, „Райфайзенбанк”, „Ерсте Банк” и „Хипо Груп Алпе Адриа”, както и местната „Универзал”.

"Банките са поели прекалено високи рискове, отпускайки дългосрочни кредити въз основа на краткосрочни депозити и заеми, и сега [се опитват] да компенсират това с по-големи маржове. Ако те не възстановят размера на маржовете съгласно първоначалните договори и клиенти искат да ги съдят, ние ще ги подкрепим с правни съвети," заяви Йелашич.

Някои банкери се опасяват от възможни групови искове и твърдят, че планират да намалят лихвите през следващите месеци. Други обаче защитават текущите договори и смятат, че съдебните процеси няма да имат успех.

Джордже Джукич, преподавател в Университета в Белград, обвинява НБС. Той отбелязва, че въпреки че в страната има повече от 30 банки, в сектора все още липсва конкуренция.

"Ако Централната банка проявяваше повече внимание, когато определяше кой да получи лиценз и кога, средният марж в Сърбия нямаше да бъде 10 %", твърди Джукич, добавяйки, че лихвените проценти в Сърбия са едни от най-високите в региона.