Гърците следят внимателно плановете за включване в Шенгенската зона на съседните страни

25/06/2009

Като част от Шенгенската зона от 2000 г. Гърция имаше възможност да изпита както преимуществата, така и предизвикателствата на живота без граници.

От Христос Рингас за Southeast European Times в Атина -- 25/06/09

Гражданите на Албания, Босна, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция все още имат нужда от визи, за да влязат в Гърция. [Greece.gov]

Сега когато ЕС обмисля да премахне визовите ограничения за страните от Западните Балкани, които са изпълнили критериите, Гърция поддържа уникална позиция в дискусиите. Освен Словения тя е единствената балканска държава с пълноправно членство в Шенгенската зона - статут, който значително увеличава значението на ролята й в региона.

Според официални представители на правителството Гърция е ангажирана с този процес. "Гърция... е за либерализиране на визовия режим, така че гражданите на Западните Балкани да могат да пътуват свободно във всички страни в Европа", заяви външният министър Дора Бакояни след среща през май със сръбския си колега Вук Йеремич.

Общественото мнение обаче изразява известен скептицизъм по отношение на придобивките от отваряне на границите, като някои се безпокоят, че това ще допринесе за увеличаване на икономическата миграция. През последните години Гърция се наложи да приеме повече от 2 милиона чуждестранни работници. Макар че те станаха важна част от икономиката, притокът на работници отвън също промени социалния и културен облик на страната.

Помнейки времето на по-голяма хомогенност, гърците все още трудно приемат подобни промени. Нещо повече, мнозина обвиняват миграцията за нарастващата организирана престъпност. По-малките гранични ограничения, твърдят някои критици, могат да благоприятстват трафикантските мрежи, които действат на Балканите.

Макар че обмисля перспективата за премахване на визите, Гърция все още поддържа рестрикциите, предназначени да държат под контрол икономическата мобилност. Децата на законни имигранти, например, не стават натурализирани граждани на страната, а остават със статут на чужденци.

В същото време властите предприеха стъпки за улесняване, а не за затрудняване живота на посетителите. През май миналата година страната премахна таксата за визи за сърби, като заяви, че ще въведе тази привилегия и за други страни, които са изпълнили изискванията според Шенгенското acquis.

Понастоящем Гърция изисква визи за граждани на Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. Български, хърватски и румънски граждани могат да посещават страната без визи.

По време на срещата си с Йеремич, Бакояни описа Сърбия като "неделима част от европейското семейство. Гърция, каза тя, "е готова да приеме много сръбски приятели като туристи, които ще дойдат да ни посетят това лято".

Тя също подкрепи усилията на Албания да изпълни Шенгенските критерии. "Ние подкрепяме процеса на либерализиране на визовия режим с Албания като много важен процес за укрепване на междучовешките контакти сред страните от Западните Балкани", каза тя. Македония междувременно очаква да види дали продължаващият десетилетия спор с името с нейната съседка се превръща във важен фактор. Неотдавна Европейската комисия потвърди, че Скопие е изпълнило изискванията за безвизови пътувания.

В миналото Атина бе загатнала, че позицията й за облекчаване на визовия режим ще бъде свързана със спора с името. В изявление от 11 май за телевизия А1 обаче гръцкият посланик Александра Пападониу заяви, че страната й подкрепя включването на Македония в Шенгенския "Бял списък". Тя не назова някакви специални условия.

Според вицепремиера на Македония Ивица Бочевски Гърция едва ли ще блокира процеса, въпреки че по-рано тя провали кандидатурата на Македония за членство в НАТО и заплаши да наложи вето върху присъединяването й към ЕС.