Опозиционни и по-малки партии пожънаха успехи на изборите

09/06/2009

Балканските избиратели показаха неодобрението си към управляващите партии на изборите при ниска избирателна активност.

От Светла Димитрова от София, Паул Чокою от Букурещ и Христос Рингас от Атина за Southeast European Times -- 09/06/09

Европейските избиратели избраха новите 736 депутати в ЕП. [EП]

Независимо от усилията за повишаване на интереса, избирателната активност на тазгодишните избори за Европейски парламент (ЕП) достигна рекордно ниски стойности. Едва 43 % от 375 милиона европейски избиратели участваха в изборите, които се проведоха между четвъртък (4 юни) и неделя.

ЕП предприе редица стъпки за подобряване на тези данни, в т.ч. рекламни кампании и договори с електронни медии. Независимо обаче от лозунгите, призоваващи ги да „използват своя глас”, много избиратели предпочетоха да си останаха у дома.

"Има обща тенденция към негласуване в цяла Европа”, каза млад избирател, цитиран от местните медии в Румъния, където избирателната активност бе едва 27,6 %. "Не само румънските граждани не излязоха да гласуват."

Сред държавите от ЮИЕ участието бе най-високо в Кипър, където избирателите обърнаха общата европейска тенденция. Близо 60 % от тях се явиха на вторите за страната избори за ЕП, като избраха шестима депутати.

С малка разлика те подкрепиха дясноцентристката партия „Демократичен сбор”, която през 2004 г. се застъпи за Плана на Анан за обединение на Кипър. Партията спечели 35,6 % от гласовете и ще има две места в парламента.

Малко след нея бе лявата партия АКЕЛ на президента Деметрис Христофиас, който води преговорите за обединяване на острова с кипърския турски лидер Мехмет Али Талят. С 34,9 % АКЕЛ също получава две места.

Като цяло опозиционните партии на Балканите се представиха най-добре на изборите. Социалдемократите в Румъния например излязоха на първо място с 31 % от гласовете и спечелиха 11 места, докато Либералдемократите на президента Траян Бъсеску останаха втори с 29,7 %.

Подобно на тях избирателите в Гърция дадоха превес на лявата партия ПАСОК, която спечели 36,6 % от гласовете, срещу 32 % за управляващата партия "Нова демокрация" (НД). И двете партии обаче ще получат еднакъв брой места – по осем – в новия парламент.

Резултатът, който бележи първата загуба на НД от 2004 г. насам, е проявление на щетите, нанесени от глобалната икономическа криза и поредицата от политически скандали. За лидера на ПАСОК Георгиос Папандреу, унижен от две поредни загуби на национални избори и подложен на натиск от фракции в собствената му партия, това бе добър знак за възраждане.

В България избирателите отправиха „мъмрене” към Социалистическата партия на премиера Сергей Станишев, като дадоха победата на дясната партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ).

ГЕРБ, водена от популярния софийски кмет Бойко Борисов, спечели 24,5 % от гласовете, в сравнение с 18,6 % за социалистите. Движението за права и свободи, представляващо предимно турското малцинство в страната, бе на трето място с 14 %. Избирателната активност от 37,5 % бе по-ниска от средната за Европа, но по-висока от регистрираните 29 % при последното гласуване за ЕП в България през 2007 г.

Изборите за ЕП бяха като цяло благодат за маргиналните партии, много от които отбелязаха значителен възход или затвърдиха позициите си. Партията „Велика Румъния” например успя да пожъне 8,6 % от гласовете и да спечели три места в ЕП. Миналия път тя не се класира.

Дясната гръцка партия "Народен православен сбор" надмина очакванията и завърши на четвърто място със 7 %, докато "Еколозите-зелени" успяха да спечелят едно място в ЕП. В България ултранационалистическата партия „Атака” привлече 12 %.