"Новото начало" на Обама събуди спомени на Балканите

05/06/2009

Призивът на американския президент Барак Обама за преодоляване на различията намери отклик в район, където междурелигиозните конфликти не са непознати.

От Беса Бечири, Юсуф Рамаданович и Айхан Шимшек за Southeast European Times

Американският президент Барак Обама маха ръка след речта си в Университета в Кайро в четвъртък (4 юни). [Гети Имиджис]

Гледайки речта на американския президент Барак Обама в Кайро, Селим Бегович си припомня своите лични преживявания, предизвикани от екстремизма и религиозната омраза.

Техническият ръководител на строежи от Сараево разказва, че е бил принуден да напусне родното си село в Източна Босна и Херцеговина (БиХ). "Наистина е безсмислено -- макар че аз самият съм изпитвал омраза -- хората да се мразят заради техните вероизповедания."

В своето обръщение в четвъртък (4 юни) Обама призна за съществуването на историческо напрежение между Запада и исляма. Той призова за "ново начало между САЩ и мюсюлманите по цял свят ... основаващо се на истината, че Америка и ислямът не се изключват взаимно и не е необходимо да си съперничат. Вместо това те имат допирни точки и споделят общи принципи -- принципите на справедливостта и напредъка, достойнството на всички човешки същества и толерантността."

Неговата реч привлече внимателна аудитория на Балканите, където религиозните различия помогнаха за разгарянето на кървав конфликт преди разпадането на Югославия в началото на 90-те години от 20-ти век. Американският президент специално посочи геноцида в Босна и Херцеговина, наричайки клането на невинни хора там и в Дарфур "петно върху нашата колективна съвест".

"Не мога да разбера защо изобщо съществува религиозна омраза. Тя не може да съществува между хора, които наистина вярват в Бог", каза за SETimes Азим Каруп, шофьор на такси от Сараево. "Америка винаги е била справедлива в оценките на ситуацията в Босна."

Според главния мюфтия на БиХ Мустафа Ефендия Черич Обама е отправил "послание за мир и помирение, които се основават на истината и справедливостта".

"Разбира се за мен, като босненец, е особено вълнуващо, че от 1,5 милиарда мюсюлмани по цял свят нашата малка Босна, която по своите морални ценности се нарежда сред първите, получи този кратък миг или тази малка част от неговата реч," заяви Черич, цитиран от радио “Свободна Европа”. "Надяваме се, че ще бъдем на нужната висота за тази роля, която в момента ни се предлага."

Изнесената в Кайро реч бе широко отразена и в Косово, където етническото разделение между албанци и сърби е и на религиозна основа -- между мюсюлмани и православни християни. Местните медии поставиха акцент върху изявлението на Обама, че САЩ никога не са били във война с исляма, и неговия призив за разрушаване на кръга от съмнения и разногласия.

Според Куйтим Кервеши, експерт по международно право в Института по право в Косово, думите на Обама "отново показват поетия от администрацията на САЩ ангажимент да бъдат установени приятелски отношения. Произходът, културната среда и житейският опит на г-н Обама помагат да се постигне тази сплотеност, особено с "мюсюлманския свят".

Цитатите от Корана, които американският президент използва, са израз на неговата човешка природа и дух, както и на познаване на световната култура, посочи Кервеши за SETimes.

"Напълно съм убеден, че речта му ще остане сред историческите речи и заедно с неговите бъдещи действия и постижения в областта на мира и сигурността по света ще помогне за изграждането на световния просперитет и сигурност."

Междувременно в Турция думите на Обама бяха приветствани както от привържениците на политическия ислям, така и от секуларистите -- двата основни лагера, водещи оспорван дебат за посоката, в която страната трябва да върви. Обама бе посрещнат добре по време на своето посещение в Анкара през април и проучванията показват скок от 25 % в положителните оценки за САЩ през последните месеци.

Турция, която е кандидатка за членство в ЕС, се опитва да надделее над скептиците в блока и да стане първата държава членка, населена предимно с мюсюлмани. Междувременно политическата обстановка в страната е неспокойна заради спорове за ролята, която религията трябва да играе.

"Той сподели искрени чувства и мисли за хората в ислямските страни. Това дава много надежди", заяви президентът Абдула Гюл за произнесената в Кайро реч, определяйки я като "искрена, честна и реалистична".

В подкрепящия секуларизма вестник “Джумхуриет” журналистът и преподавател по социология Емре Косгар похвали речта, наричайки я "изключителна". Той предупреди обаче, че думите на Обама не трябва да се използват във вътрешните политически спорове, като например за забраната на забрадките в турските университети.

"Не трябва да правим прибързани заключения ... повлияни от поляризирането на вътрешните проблеми у нас", пише той.

Фехми Кору, журналист в проправителствения всекидневник “Йени Шафак”, посочва, че администрацията на Обама е променила тона на САЩ в световния диалог. "Идеята "или сте с нас, или сте против нас" е изчезнала," пише той.

"Ако Обама положи сериозни усилия – отговарящи на идеите, които той изложи в Кайро -- за изграждането на нов свят със справедливост, ислямският свят няма да закъснее със своя положителен отговор."