Турция “наби спирачки” на отварянето на границата с Армения

19/05/2009

Съюзникът на Турция, Азербайджан, иска Ереван да изтегли войските си от Нагорни Карабах, преди Анкара да отвори границата си с Армения.

От Айхан Шимшек за Southeast European Times от Анкара -- 19/05/09

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара няма да отвори границата си с Армения, докато Ереван не изтегли войските си от Нагорни Карабах. [Гети Имиджис]

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган разочарова миналата седмица арменските лидери, като каза по време на посещението си в Баку, че Турция няма да отвори границата си с Армения, докато Ереван не изтегли войските си от спорния район Нагорни Карабах в границите на Азербайджан.

Посланието на Ердоган бе недвусмислена победа за азербайджанския президент Илхам Алиев, който отдавна убеждаваше Турция да настоява за изтегляне на арменските сили от оспорвания район. Тези сили контролират Нагорни Карабах от началото на 90-те години на миналия век и накараха Азербайджан и Турция да затворят границите със съседката си, която няма излаз на море.

Представители на Ереван отвърнаха незабавно на забележките на Ердоган. „Всеки опит на Турция да се меси в уреждането на проблема в Нагорни Карнабах само ще навреди на този процес,” каза арменският президент Серж Саркисян.

С това се изпари оптимизмът, натрупван в продължение на повече от година. Само преди седмици Турция и Армения бяха обявили споразумение за "пътна карта" за нормализиране на отношенията си. Изявленията на Ердоган изненадаха не само Ереван и западните столици, но и турските специалисти по външна политика.

"Що за ужасна дипломация," писа колумнистът на „Реферанс” Дженгиз Чандар.

"Може ли Турция да се върне назад след тази грешка?” пита той. „Смятам, че [възстановяването на дипломацията] е възможно единствено ако има споразумение между Азербайджан и Армения в близко бъдеще."

Ердоган обаче може и да е смятал, че няма избор, след като бе подложен на натиск от опозиционните партии, които го обвиниха в предателство спрямо съюзника, и от разярения Баку.

След като Турция и Армения обявиха плана за нормализиране на отношенията си, лидерите на Азербайджан намекнаха за необходимостта от възобновяване на газовото си споразумение с Турция и от евентуално преразглеждане на благоприятната цена, на която го продават – по-малко от половината от цената, която други износители на газ искат от Турция.

Анкара също се нуждае от подкрепата на Азербайджан, за да осъществи стратегическия проект за газопровода „Набуко”, който би намалил зависимостта на Европа от руските енергийни доставки.

Затова не бе изненада, че турският енергиен министър Танер Йълдъз придружаваше Ердоган в Баку.

Експертите са на различни мнения относно шансовете на Турция за излизане от сегашната задънена улица. Някои очакват, че опасенията на Азербайджан и необходимостта от евтин природен газ ще продължат да влияят на политиката на Анкара. Други обаче подчертават, че от възстановяването на отношенията с Армения би имало дългосрочни ползи както за Турция, така и за Азербайджан.

На фона на застрашената от вътрешна нестабилност Грузия и заплахата от Русия Армения все повече изглежда като по-добър маршрут за каспийските енергийни доставки. Нещо повече, възможността за отдавна блокираната Армения да просперира може да я откъсне от зависимостта от собствената й диаспора, която подкрепя твърдолинейна позиция към Турция и Азербайджан.

Съединените щати напоследък полагат повече усилия да ускорят постигането на решение за Карабах и да улеснят нормализирането на турско-арменските отношения.

Съпредседателите на Минската група на ОССЕ – Русия, Франция и САЩ – наблюдават преговорите. Лидерите на Азербайджан и Армения ще се срещнат в Санкт Петербург на 4 юни в опит да сближат позициите си.