Балканите станаха заложници на газовата война между Русия и Украйна

08/01/2009

Повечето балкански страни понасят последиците от спора за природния газ между Русия и Украйна, довел до спирането на доставките.

(Различни източници - 06/01/09 - 08/01/09)

В България, Унгария, Австрия, Германия, Полша, Румъния, Чехия и Турция има недостиг на природен газ, тъй като руската компания “Газпром” доставя по-голямата част от вноса на тези страни. [Гети Имиджис]

Директорите на руското дружество “Газпром” и украинското “Нафтогаз” се срещнаха в Москва в четвъртък (8 януари), за да потърсят решение на спора за цените на газа и транзитните такси, който засегна ЕС и балканските страни по време на една от най-студените зими от десетилетия.

Главният изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер и неговият колега от “Нафтогаз” Олех Дубина проведоха своя първи директен разговор от началото на кризата на 1 януари, когато Русия прекрати газовите доставки за Украйна. Москва и Киев си отправят взаимни обвинения за спирането на доставките.

Русия осигурява 25 % от общите количества газ за Европа, като доставката на около 80 % от тях се извършва чрез тръбопроводи през Украйна.

България, която зависи от Русия за 96 % от своите потребности от газ, е една от най-тежко засегнатите европейски държави заради внезапното прекъсване на доставките във вторник.

Милиони българи почувстваха ефекта от това действие почти веднага, тъй като радиаторите в сградите с централно отопление в цялата страна изстинаха още преди слънцето да залезе, а топлофикационните дружества започнаха да търсят алтернативни горива. Десетки училища и детски градини бяха затворени в сряда, тъй като температурите в стаите спаднаха под минимално установените. Някои болници съобщиха, че може да се наложи да приемат за лечение само пациенти, които се нуждаят от спешна медицинска помощ. Организацията на работодателите в най-бедната държава от ЕС заяви, че всеки ден фирмите губят около 250 млн. евро.

"Неохим", един от водещите производители на торове в България, съобщи, че във вторник, когато се е наложило извънредно спиране на съоръженията по спешност, е била избягната голяма експлозия.

Македония, Гърция и Турция също търсят начини да се справят с недостига. Гърция и Турция са малко по-слабо зависими от руския природен газ и имат алтернативни маршрути за доставка, но Македония - също като България - разчита почти изцяло на руски газ.

Според съобщенията в сряда, след православната Коледа, се е наложило два от най-големите заводи в Македония да спрат работа.

Босна и Херцеговина (БиХ), Хърватия, Сърбия и Румъния също съобщават за пълно спиране на доставките от Русия, което ги засяга в различна степен.

Сред тях БиХ е в най-тежко състояние и се страхува, че може да настъпи "бедствие", тъй като страната се снабдява с газ почти изцяло от Русия. След ниските температури в сряда босненци се втурнаха да купуват отоплителни електроуреди, а два големи металургични комбината спряха работа почти изцяло.

Хърватия съобщава, че има достатъчно резерви за около три седмици, главно защото страната произвежда близо половината от необходимия й природен газ.

Сърбия обаче зависи от руските газови доставки за около 87 % от своите потребности. Според “Сърбиягаз” запасите от газ ще стигнат за около десет дни.

Румъния задоволява около 65 % от собствените си нужди. Правителството увери румънците, че страната разполага с достатъчно газ и топлинна енергия и "промишлеността може да бъде засегната само ако температурите паднат под -15º С".

Главните изпълнителни директори Милер и Дубина ще участват в четвъртък в неофициална среща на външните министри от ЕС в Брюксел, посветена на кризата.

Като обвини в сряда двете държави, че държат доставките на газ за ЕС като "заложник", председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова за незабавното възобновяване на доставките.