Сърбия ще отговори на хърватските обвинения в геноцид с насрещно дело в МС

20/11/2008

Сърбия планира да повдигне обвинения във военни престъпления срещу Хърватия в отговор на делото за геноцид, заведено от Загреб в Международния съд.

(ФT - 20/11/08; AKИ, Javno.hr, Б92, Блиц - 19/11/08; AП, АФП, Ройтерс, ДПА, АКИ, Би Би Си, Си Ен Ен, Бета, Б92, Информационен център на ООН, Международен съд - 18/11/08)

"Буря” ... бе законна акция на хърватската армия и полиция,” каза хърватският президент Стипе Месич. [АФП]

Сърбия ще внесе насрещен съдебен иск срещу Хърватия в Международния съд (МС), заяви късно във вторник (18 ноември) външният министър Вук Йеремич, след като Хагският съд постанови, че има юрисдикция да разгледа обвиненията в геноцид на Загреб срещу Сърбия.

Белград планира да съди Хърватия за военни престъпления, извършени по време на операция „Буря” през 1995 г., която стана причина приблизително 250 000 етнически сърби да избягат от домовете си. По налични данни около 130 000 от тях са се завърнали.

"Хърватия отхвърли предложението ни за помирение и усилията ни да оставим миналото зад гърба си," каза Йеремич пред държавната телевизия РТС, изразявайки съжаление, че Загреб е отказал да сключи извънсъдебно споразумение. „Сега ще се обърнем към историята, за да установим истината, за да можем да имаме съвместно бъдеще в Европейския съюз."

Хърватският президент Стипе Месич, чиято страна внесе съдебния си иск срещу Сърбия още през 1999 г., обаче заяви в сряда, че заплануваният контрапроцес срещу страната му би бил неоснователен.

"Операция „Буря” не може да се сравнява с нашия иск срещу Сърбия,” каза Месич пред Хърватското радио и телевизия (ХРТ). „Хърватската армия не е извършила геноцид, хърватската армия не навлезе в Сърбия; тя не унищожи села в Сърбия."

Хърватия обвинява Сърбия, че по време на конфликта от 1991-1995 г. между двете страни е провела „вид геноцид”. Във войната загинаха около 20 000 души.

Загреб настоява за наказание на всички, извършили геноцид, връщане на откраднатите хърватски предмети на културата, както и на репарации от Сърбия.

В опит да спре делото Сърбия внесе три предварителни възражения.

Всички те обаче бяха отхвърлени във вторник от 17-членния съд, който постанови, че МС "има юрисдикция на основание на член IX от Конвенцията за геноцида, да разгледа делото по същество”. Това съдебно решение не подлежи на обжалване; наблюдателите очакват, че на МС може му трябват няколко години, за да достигне до присъда.

Йеремич посочи, че насрещният иск на Сърбия ще засегне и престъпленията на хърватския пронацистки режим през Втората световна война.

В сряда Месич подчерта, че Хърватия е изпълнила задължението си да изпрати всички обвинени военнопрестъпници в Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ).

Сърбия трябва да предаде още двама укриващи се военнопрестъпници, издирвани от МНСБЮ – бившия босненски сръбски военен командир Ратко Младич и бившия хърватски сръбски бунтовнически лидер Горан Хаджич. Белград твърди, че не знае къде се намират те.

Спорът между Сърбия и Хърватия бележи най-ниската точка в техните следвоенни отношения, смятат анализатори, подчертавайки, че връзките между двете бивши югославски републики са от решаващо значение за стабилността в целия регион.