Споразумение с МВФ налага на Сърбия да спестява

19/11/2008

Сърбия отдавна харчи повече, отколкото печели, разчитайки на чуждестранни инвестиции за покриване на дефицита. Глобалната финансова криза обаче прави вече тази стратегия невъзможна.

От Игор Йованович за Southeast European Times от Белград -- 19/11/08

Съгласно споразумението пенсионерите ще получават по-високи пенсии, но увеличенията ще бъдат ограничени до 8 %. [Гети Имиджис]

След близо две седмици преговори сръбското правителство и МВФ окончателно постигнаха ново споразумение. В договора, постигнат в петък (14 ноември), се предвиждат масови съкращения на публичните разходи с цел да се избегнат драматичните последици от глобалната икономическа криза.

Преговорите бяха по-рано спъвани от изискването на МВФ правителството да се откаже от 10-процентното увеличение на пенсиите, което бе одобрено през октомври. Според Фонда държавният бюджет на Сърбия не покрива този разход.

Партията на обединените пенсионери на Сърбия обаче – член на управляващата коалиция – заплаши да свали правителството, ако пенсионерите загубят обещаното повишение. Накрая, като компромисно решение, пенсионерите все пак ще получат по-високи пенсии, но правителството ще трябва да постави таван на увеличението от 8 %.

Съгласно споразумението, което изтича през март 2010 г., Сърбия има правото да получи 412 млн. евро от МВФ, за да задържи обменния курс на динара или да изпълни международните си финансови задължения. Според сръбски представители банковата система на страната е платежоспособна и резервите в чуждестранна валута са достатъчни, поради което Сърбия не възнамерява да използва заема от МВФ, както направиха Унгария, Украйна и Исландия.

"Програмата с МВФ е предохранителна мярка и е реакцията на държавата на глобалната финансова криза,” заяви финансовият министър Диана Драгутинович, подчертавайки, че Сърбия би ползвала заеми от МВФ „само ако се нуждае от финансова подкрепа ".

Сръбските икономисти твърдят, че страната им се нуждае от споразумението, защото от години харчи повече, отколкото печели. Досега чуждите инвестиции покриваха дефицита, но експертите се опасяват, че те ще бъдат осезателно по-ниски поради настоящата глобална икономическа криза. Заемът би помогнал също да се убедят инвеститорите в стабилността на сръбската икономика.

Ръководителят на мисията на МВФ Албърт Йегер каза, че Фондът не се тревожи за въздействието на глобалната финансова криза върху Сърбия в краткосрочен план. „В дългосрочен план обаче Сърбия е една от по-уязвимите страни, защото досега е разходвала ежегодно около 5 милиарда евро повече, отколкото е печелила, както и поради слабата експортна база и малките спестявания,” каза той.

Прогнозите за растеж на БВП са песимистични. Вместо да достигне предвидените 7 %, експертите смятат, че той може да достигне едва 3 % през 2009 г.

Анализаторите посочват големият външнотърговски дефицит -- 6,16 милиарда евро за 2008 г. – като най-голям проблем на сръбската икономика, наред със сериозната зависимост от нови чуждестранни инвестиции.