04/09/2008
Първият международен летен филмов фестивал се проведе в Дурес и привлече много посетители от целия свят.
От Мариан Тутиу за Southeast European Times -- 04/09/08
![]() Първият международен летен филмов фестивал се проведе от 23 до 30 август. [Снимки, любезно предоставени от Ксавие Ламбур] |
Албанският град Дурес не само е едно от големите пристанища на страната, но също свидетелства за бурната история и промени в страната. Амфитеатърът в Дурес, построен през 2-ри век преди Христа, е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и напомня за славата на древния Дурахиум; докато вилата на крал Зог разказва историята на един политик, който е бил достатъчно амбициозен, за да се провъзгласи за монарх.
Комунистическитя режим остави неугледни жилищни блокове и хотели, докато пристанището изигра главна роля по време на падането на режима през 1991 г., когато 20 000 албанци рискуваха живота си, за да превземат товарни кораби и да заминат за Италия, където да търсят политическо убежище. Последните десет години свидетелстват за големи промени - развитието на Дурес е видно дори за чужденците. Той се превърна в курортен град с много нови добре оборудвани хотели за туристите.
На свой ред икономическото развитие осигури инвестиции в инфраструктурата и културния сектор. Миналия уикенд градът бе домакин на своя Първи международен летен филмов фестивал, който привлече много посетители от целия свят.
Шестнайсетте филма, произведени в 17 страни от 2006 г. насам, бяха показани в театър "Александър Мойсиу" и в древния амфитеатър. Присъстваха кинотворци в търсене на международно признание, както и чешкия режисьор и носител на Оскар Иржи Менцел и актьори като Микеле Пласидо от Италия, Раде Сербеджия от Хърватия и Любиша Самарджич от Сърбия.
Голямата награда -- "Златен гладиатор" -- бе присъдена на Менцел за неговия филм "Служих на английския крал". Филмът, който е коопродукция на Чешката република и на Словакия от 2006 г., е драма за един сервитьор, който мечтае да бъде милионер на фона на обстановката в Чехословакия по време на Втората световна война.
Специалната награда на журито бе присъдена на норвежкия режисьор Мариус Холст за филма му "Мируш", вълнуваща драма за албанци в Косово и имигранти. Актьорът от Косово Назиф Мухареми спечели наградата за най-добър актьор за ролята му във филма. Журито бе също впечатлено от играта на младата албанска актриса Орнела Капетани във филма на гръцкия режисьор Танос Анастопулос "Корекция".
Наградата за най-добър албански филм бе присъдена на филма "Време на кометата" на режисьора Фатмир Кочи, който е коопродукция с Германия. Филмът, който е адаптация на роман от Исмаил Кадаре, е смело пресъздаване на епохата, през която е била основана албанската държава.
Макар и да не бяха сред известните филми, показани на фестивала, три други албански филми предизвикаха интерес заради разнообразните теми и подходи. "Тъгата на мадам Шнайдер", на режисьора Пиро Милкани е мрачна, но вълнуваща любовна история между албанец, който учи в Прага и чехкиня по време на изолацията на Албания. Комедията на Бешник Биша "Мао Дзе Дун" разказва за циганин, който успява да се подиграе с комунистическата пропаганда чрез името, което избира за новороденото си дете по време на режима на Енвер Ходжа. "Тайни", коопродукция на Албания и Косово на режисьора Спартак Пекани, е алегория на прехода в Албания.
Албанските кинотворци срещат трудности заради липсата на средства, макар че положението изглежда се подобрява. Новият фестивал свидетелства за ново начало за албанското кино и отваря врати за повече коопродукции и международно признание.