Експертите правят преоценка на Охридското споразумение

20/08/2008

Седем години след Охридското споразумение, което сложи край на конфликта в Македония, табелите са на два езика. А етническите малцинства се радват на много по-добро представителство в държавната администрация. Все пак остават проблеми.

От Зоран Николовски за Southeast European Times от Скопие -- 20/08/08

Правителството отбеляза седмата годишнина на Охридското рамково споразумение. [Томислав Георгиев]

Охридското рамково споразумение, което влезе в сила през 2001 г., донесе мир, по-добро сътрудничество между етническите общности и по-големи права на малцинствата в Македония. Много експерти смятат, че то е едно от най-успешните споразумения в региона за изграждане на функционираща многонационална държава.

Представители на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ никога по-рано не са присъствали на годишнините на пакта, организирани от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), партия на албанското малцинство, наследник на "Армията за национално освобождение" (АНО).

Тази година обаче правителството на ВМРО-ДПМНЕ проведе на 13 август церемония в чест на годишнината. Наблюдателите разглеждат това като напредък в резултат на коалицията между ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ, нещо, което доскоро бе невъзможно.

Статистиката показва голяма промяна след 2001 г. Процентът на държавните служители от етническите малцинства скочи от 4 % на близо 17 %, независимо че процентното участие на малцинствата в правителството все още изостава в сравнение с дяла му в общото население. Само етническите албанци съставляват 23 % от населението, според официалното преброяване през 2002 г.

Промяната е видима навсякъде. Албанското знаме се вее законно пред многонационалните общини. В градовете, където малцинствата съставляват 20 или повече процента от населението, пътните знаци и табелите по сградите са изписани на два или три езика.

Експертите обаче смятат за най-важно постижение на споразумението предотвратяването на гражданска война. Дори и днес това, което се случи в Македония през 2001 г., се нарича по различни начини – бунт, конфликт или ограничен вътрешен конфликт.

Възхвалявайки пакта за това, че донесе мир, Джеймс Пардю, американски посредник в Македония през лятото на 2001 г., заяви пред скопския телевизионен „Канал 5”: „Ако [боевете] се бяха разраснали в пълномащабна война, това би унищожило Македония като държава."

Други изтъкват нерешените политически проблеми. Един от участниците в мирните преговори през 2001 г., професорът по право Любомир Фръчковски от Университета „Св. св. Кирил и Методий” в Скопие, смята, че Скопие все още не разрешило въпроса за употребата на албански език. Политиците решиха да въведат закон за използването на езика, независимо че споразумението не одобрява изрично този подход.

Владо Поповски, друг професор по право, заяви, че споразумението – макар и да е постигнало много неща – все още не е помогнало на вътрешно разселените лица. Тези разпоредби остават неприложени заради потенциалната възможност от продължаващи безредици в село Арачиново, област Скопие, и района на Липково.

Според правителството има 771 разселени етнически македонци от селата в Западна Македония. Те са подали жалби до премиера Никола Груевски, защото и след седем години не се чувстват в безопасност да се завърнат в бившите си домове.