България обмисля начини за намаляване на съдебните искове за нарушения на човешките права

06/08/2008

България плаща всяка година стотици хиляди евро обезщетения, присъдени от Европейския съд за правата на човека.

(София Ехо - 13/06/08; СНA, Медиапул, Дневник, Българско министерство на правосъдието - 10/06/08; Европейски съд за правата на човека)

Министърът на правосъдието Миглена Тачева призова за неотложни мерки за намаляване на потока от съдебни искове за предполагаеми нарушения на човешките права в България. [Архив]

Изразявайки загриженост от нарасналия брой на внесените в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) искове срещу България през последните години, министърът на правосъдието Миглена Тачева призова за спешни мерки срещу тази тревожна тенденция.

От 1999 г. насам България е заплатила над 950 000 евро обезщетения, присъдени от съда със седалище в Страсбург, и други 76 000 евро по приятелски споразумения, каза Тачева на кръгла маса в София по-рано това лято. Към края на 2007 г. срещу България имаше 1 835 висящи дела, а броят на новите, отнесени до нейното министерство, само за тази година е достигнал 127. Ако настоящата тенденция продължи, техният брой ще се увеличи още тази година, предупреди тя.

Основната цел е да се намали обемът на елементарните нарушения на права, които са в основата на исковете в ЕСПЧ, каза Тачева. Тя призова също за мерки по привеждане на националното законодателство в пълно съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, съгласно която е учреден страсбургският съд.

Според годишния доклад на ЕСПЧ за 2007 г. общият брой на съдебните решения срещу България миналата година е бил 53, като 51 от тях са за поне едно нарушение. Най-честите нарушения са били срещу правото на свобода и сигурност (19), правото на своевременно съдопроизводство (19) и правото на ефективно удовлетворение (17).

Държавният бюджет – т.е. парите на данъкоплатците – покрива компенсациите, присъдени по решенията на ЕСПЧ.

В изказване на кръглата маса, на която присъстваха представители на правителството, парламента, съдебната власт, академичните среди и НПО, Тачева призова за законодателни промени, които да позволят освобождаването на магистрати, чиито решения стават причина за съдебни искове срещу България в Страсбург за нарушаване на човешки права.

Тя поиска експертна работна група да разработи стратегия за преодоляване на причините за решенията на ЕСПЧ срещу България и решаване на проблемите, произтичащи от тях.

Идеята е да се гарантира механизъм, с който хората да получават компенсации за щетите, които са претърпели, без да им се налага да се обръщат към съда в Страсбург, каза тя. Това също ще направи процеса много по-бърз, тъй като исковете, които се разглеждат понастоящем от ЕСПЧ, са внесени още през 1998 г., добави Тачева.

Съгласно статистиката на ЕСПЧ за обема на съдебните дела през 2007 г. България, с 1 835 висящи дела, заведени срещу нея, заема 11-о място от 47 членки на Съвета на Европа и страни, подписали конвенцията за правата на човека. Страните с най-голям брой висящи дела са Русия (20 296), Турция (9 173) и Румъния (8 275). По отношение на броя им на глава от населението обаче те са в много по-добро положение от България, когато се вземе предвид количеството на исковете срещу тях в органа за вземане на решения на ЕСПЧ през 2007 г.