Груевски търси помощта на НАТО и ОССЕ по въпроса за македонското малцинство

31/07/2008

Македонският премиер Никола Груевски започна кампания, която има за цел Атина да признае съществуването на етническо македонско малцинство в Гърция, и изпрати писма до международни органи, като НАТО и ОССЕ.

От Зоран Николовски за Southeast European Times от Скопие -- 31/07/08

Малцинствените въпроси са основна отговорност на държавите, членки на ЕС, писа председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. [Гети Имиджис]

В подкрепа на свои предишни искания към ЕК и министър-председателя на Гърция в сряда (30 юли) македонският премиер Никола Груевски изпрати писма до НАТО, ОССЕ, членовете на Съвета за сигурност на ООН и страните от Г-8 с молба да бъде оказан натиск върху Гърция да признае наличието на македонско малцинство в границите на страната.

Според гръцката политика няма основания славяноезичните жители на Северна Гърция да бъдат определяни като "македонска" етническа група.

Груевски изпрати по-рано през юли подобни писма до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, гръцкия премиер Костас Караманлис и генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.

В своето писмо до Барозу Груевски казва, че гръцките власти, в противоречие с международното право, не зачитат от години правата на македонците и тяхното самоопределение. Той призова председателя на EК да гарантира защитата на правото на свободно етническо самоопределение в Гърция. "Очакваме Гърция, като член на ЕС и НАТО, да започне да изпълнява препоръките на Европейската комисия," писа Груевски.

Въпреки че EК силно подкрепя основните права и свободи, ЕС не може да разглежда въпроси, възникнали в държавите членки, като самоопределението на малцинствата, техните права, придобиването на гражданство и възстановяването на имущество, отговори Барозу на 25 юли.

Според Барозу малцинствените въпроси са основна отговорност на държавите членки. Барозу заяви, че съжалява, че между двете държави съществува такъв двустранен проблем. Един от основните аспекти на европейската ориентация е към трудностите да се подхожда в дух на конструктивно сътрудничество, с готовност за диалог и намиране на път напред по взаимно съгласие, посъветва той.

Поддържането на добросъседски отношения продължава да бъде от съществено значение за напредъка на Македония към ЕС, добави той.

След като получи отговора, Груевски заяви, че Македония ще продължи да лобира пред международната общност за правата на македонското население в Гърция.

В още един опит да получи подкрепа от международната общност македонският външен министър Антонио Милошоски писа до европейския комисар, отговарящ за езиковото многообразие, Леонард Орбан.

"Гърция не зачита лингвистичното многообразие на македонското малцинство. Този проблем е разглеждан в доклади на ЕК, посветени на расизма и нетолерантността, а също и в мониторинговия доклад на Гръцкия хелзинкски комитет и в доклади на други НПО", пише Милошоски.

Въпреки че мнозина твърдят, че ЕС има правомощия по въпроса, според други тези компетенции са на Съвета на Европа. Както и другите органи, Съветът отговори, като отбеляза, че Гърция не признава малцинства на своята територия.

Караманлис заяви, че Атина няма намерение да обсъжда тези въпроси, които според него попадат извън сферата на продължаващите усилия за решаване на отдавнашния спор за името между Гърция и Македония. Той отбелязва, че ако съществуват имуществени въпроси, лицата могат да подадат жалби до Европейския съд за правата на човека в Страсбург.