Укриващ се военнопрестъпник: Ратко Младич

25/07/2008

След арестуването на Радован Караджич бившият босненски сръбски командир Ратко Младич вече оглавява списъка на най-издирваните от МНСБЮ лица. Младич се укрива от властите от 2000 г.

(Различни източници)

Ратко Младич. [Архив]

Бившият босненски сръбски командир Ратко Младич е един от най-издирваните обвиняеми от Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ). Първите обвинения срещу него, а също и срещу бившия босненски сръбски президент Радован Караджич, бяха повдигнати през юли 1995 г. През ноември същата година МНСБЮ потвърди втори обвинителен акт. През ноември 2002 г. съдът изготви изменен обвинителен акт, обхващащ периода от 12 май 1992 г. до 22 декември 1996 г.

Младич е роден на 12 март 1943 г. в Калиновик, Босна и Херцеговина (БиХ). След обучение във военната академия на Югославската народна армия (ЮНА) в Белград той се записва в ЮНА като редови офицер. През 1991 г. е изпратен в Книн, Хърватия, като командир на 9-и корпус на ЮНА. През април 1992 г. той поема командването на Втори военен окръг на ЮНА със седалище в Сараево. Следващия месец той става командир на главния щаб на Босненската сръбска армия (БСА), който пост заема до декември 1996 г.

Обвиненията срещу Младич се основават на неговата лична и висша длъжностна наказателна отговорност, като срещу него са повдигнати 13 обвинения за престъпления срещу човечеството и за нарушения на законите и обичаите на водене на война за предполагаемото му участие в преследване, убийства, депортиране и нехуманни действия, мъчения и вземане на заложници. Освен това срещу него има две обвинения в геноцид – включително, но не само за клането на близо 8 000 босненски мюсюлмани, мъже и момчета, по време на сръбското нападение срещу убежището Сребреница през юли 1995 г., което бе под закрилата на ООН.

Според обвинителния акт Младич "е извършил или по друг начин е подпомогнал и насърчил планирането, подготовката или изпълнението на умишленото частично унищожаване на националната, етническата, расовата или религиозна група на босненските мюсюлмани от Ключ, Котор Варош, Приедор, Сански Мост и Сребреница".

В обвинителния акт също така се твърди, че от май 1992 г. силите под командването на Младич са обстрелвали със снайперистки огън и с артилерия град Сараево, убивайки и ранявайки цивилни граждани, като така са упражнявали терор върху населението. Смята се, че по време на 44-месечната обсада на столицата на БиХ са били убити около 10 500 души, включително 1 800 деца, а ранените са 50 000.

Според обвинителния акт бившият командващ на БСА самостоятелно или заедно с други лица е участвал в съвместно криминално деяние в БиХ, което е имало за цел "елиминирането или трайното отстраняване със сила и с други средства на босненски мюсюлмани, босненски хървати или други несръбски жители от големи райони в страната".

В обвиненията, с които Младич е привлечен под наказателна отговорност на висше длъжностнолице за действия и бездействия между 12 май 1992 г. и 22 декември 1996 г., прокурорите на МНСБЮ твърдят, че той, като най-висшестоящ офицер на БСА към този момент, е бил подчинен единствено на босненския сръбски президент. "Като такъв той е бил носител на пълните правомощия и отговорност за функционирането на БСА. Той е отговарял за планирането и ръководенето на всички операции на БСА и за контрола над дейността на всички подчинени служители и подразделения, за да гарантира изпълнението на неговите заповеди."

Твърди се също, че Младич носи лична отговорност за военни престъпления, "които той е планирал, подбудил, наредил и извършил или по друг начин е подпомогнал и поощрил тяхното планиране, подготовка или изпълнение".

След края на конфликта в БиХ Младич се връща в Белград, където живее на свобода под защитата на бившия югославски президент Слободан Милошевич, като често е забелязван на футболни мачове, в ресторанти и по черногорските плажове. Смята се, че след идването на власт на реформаторското правителство, водено от покойния премиер Зоран Джинджич – след свалянето на режима на Милошевич през октомври 2000 г. -- Младич е напуснал Белград, за да избегне евентуално арестуване и предаване на Трибунала в Хага.

Бившият главен прокурор на МНСБЮ Карла дел Понте обаче неколкократно настояваше, че беглецът се намира в Сърбия, където се ползва от защитата на военните. Властите в Белград отричаха това.

Разкритията в края на 2004 г. обаче изглежда подкрепиха твърденията на Дел Понте. В материал от края на ноември сараевски всекидневник публикува военното досие на Младич, в което са отразени освобождаването му съответно от Югославската армия през 2001 г. и от БСА през 2002 г. Няколко дни по-късно сръбският президент Борис Тадич потвърди, че Младич получава редовна пенсия от сръбско-черногорската армия и че неговото право да я получава е неотменимо.

Дипломатически източници посочваха още, че през лятото на 2004 г. Младич се е укривал във военен комплекс близо до град Хан Пиесак в Източна БиХ и че той е живял в Сърбия в началото на юни същата година.