Най-издирваният военнопрестъпник в света: Радован Караджич

22/07/2008

Срещу Радован Караджич ще бъдат предявени две обвинения в геноцид, пет обвинения в престъпления срещу човечеството, три обвинения за нарушения на законите или на правилата на водене на война и едно обвинение в тежки нарушения на Женевските конвенции.

(Различни източници)

Радован Караджич. [Архив]

Бившият босненски сръбски лидер Радован Караджич, който бе арестуван в понеделник (21 юли) в Сърбия, бе един от най-издирваните военнопрестъпници в света. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) го обвини във връзка с конфликта в Босна и Херцеговина (БиХ) през 1992-1995 г., резултат от който бяха 200 000 жертви и два милиона бежанци.

Първоначално Караджич бе обвинен заедно с бившия босненски сръбски командващ армията Ратко Младич през юли 1995. Втори обвинителен акт срещу двамата бе потвърден през ноември същата година. Допълнен обвинителен акт бе издаден в крайна сметка срещу Караджич през май 2000 г., но той не бе оповестен до 11 октомври 2002 г. В него към бившия босненски сръбски лидер се отправят две обвинения в геноцид, пет обвинения в престъпления срещу човечеството, три обвинения в нарушения на законите или на правилата на водене на война и едно обвинение в тежки нарушения на Женевските конвенции.

Караджич е роден на 19 юни 1945 г. в община Савник в Черна гора. На 15-годишна възраст той се мести в Сараево, където завършва медицина през 1971 г. и става лекар и психиатър.

През 1990 г. Караджич става основател на Сръбската демократическа партия (СДП) и нейн първи председател. След като Словения и Хърватия се отделят от Югославия през 1991 г., лидерът на СДП отхвърля призивите, че БиХ също трябва да ги последва. Вместо това е обявена така наречената Сръбска република Босна и Херцеговина, по-късно преименувана на Република Сръбска.

На 27 март 1992 г. Караджич става председател на Националния съвет за сигурност на Сръбската република и на 12 май същата година - член на тройното председателство. Същия ден той е избран за председател на председателството. На 17 декември 1992 г. Караджич става единствен президент на Република Сръбска (РС) и три дни по-късно върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той остава на тези ключови постове, включително и като лидер на СДП до 19 юли 1996 г., когато обявява оттеглянето си от политиката.

Няколко дни след като Караджич оглавява Националния съвет за сигурност, боснеската сръбска армия обсажда град Сараево. До края на май 1995 г. босненските сръбски войски и артилерия, разположени в околните хълмове, обстрелват града и улиците му, докато снайперисти стрелят по цивилни лица. Около 10 500 цивилни, включително 1800 деца, са убити и около 50 000 други са ранени по време на 44-месечната обсада на Сараево.

В допълнения обвинителен акт се споменават жестокостите, извършени между 1 юли 1991 г. и 30 ноември 1995 г. и се твърди, че Караджич "е планирал, предизвикал, наредил и извършил или подпомагал планирането, подготовката или унищожението в цялост или частично на босненски мюсюлмански или босненски хърватски национални, етнически, расови или религиозни групи" в много общини. Сред тях са Биелина, Братунац, Босански Самач, Бръчко, Добой, Фока, Илияс, Ключ, Котор Варош, Нови Град, Приедор, Рогатица, Сански Мост, Сребреница, Вишеград, Власеница, Завидовичи и Зворник.

СДП и властите създават много лагери и затвори в различни общини. Условията в тях според МНТБЮ са били такива, че са целели физическото унищожение напълно или частично на босненските мюсюлмани и босненските хървати като етнически, расови и религиозни групи.

"В тези лагери и затвори са работели военни и полицаи под преките инструкции и контрол на високопоставени босненски сръбски лидери, включително Радован Караджич, Момчило Крайшник и Биляна Плавшич", се казва в обвинителния акт.

В резултат на кампанията за етническо прочистване, проведена от босненските сръбски сили през 1995 т. босненското мюсюлманско население в Сребреница и други области нараства драматично.

Караджич, който упражнява както формално, така и де факто власт и контрол върху босненските сръбски сили и всички власти и СДП, също е обвинен във връзка с убийствата през юли 1995 г. на 8000 босненски мюсюлмани - мъже и момчета, заловени в няколко различни места в и около определената от ООН за "безопасна зона" Сребреница. Клането се смята за най-голямата жестокост в европейската история след Втората световна война.

Смята се, че Караджич също е отговорен и за задържането в края на май 1995 г. на повече от 200 миротворци от ООН и военни наблюдатели, които са били държани като заложници около седмица на места от стратегическо или военно значение в БиХ, за да се осигури имунитет на тези места срещу въздушни атаки на НАТО. "Някои от заложниците бяха малтетирани по време на задържането им. Някои от тях бяха принуждавани да предупреждават своите командири от ООН, че ще бъдат убити, ако НАТО продължи бомбардировките", се казва в обвинителния акт.

След като обявява оттеглянето си от политиката на 19 юли 1996 г. Караджич се укрива, успявайки да избегне правосъдието в продължение на години, въпреки многобройните опити на мироопазващите сили на НАТО да го заловят. Правителството на САЩ предлага награда до 5 милиона долара за информация, която може да доведе до арестуването му или осъждането му. Според международната общност добре орагнизирана мрежа от поддръжници е помагала на Каражич да избегне ареста.