17/07/2008
Тази година се отбелязва 45-ото издание на Сватбения фестивал в Галичник, село на югозапад от Скопие. Фестивалът отбелязва завръщането на гурбетчиите у дома, за да сключат брак на традиционна македонска церемония.
От Марина Стояновска за Southeast European Times от Скопие --17/07/08
![]() Мъже изпълняват народен танц пред църквата „Св. Петър и Павел” по време на сватба в с. Галичник, на 150 км югозападно от Скопие. [Гети Имиджис] |
Ежегодният македонски фестивал в село Галичник, недалеч от гр. Дебър, се провежда на Петровден, когато избрана двойка вдига традиционна сватба. Събитието на 12 юли е част от македонския фолклор, което отразява епохата, когато в село Галичник са се провеждали едновременно до 30 сватби. При масовото завръщане на гурбетчиите в района на Галичник са се провеждали масови сватби. Работещите в чужбина се връщали в селото си преди Петровден и отново го напускали по Димитровден (8 ноември), за да се завърнат на работа.
Тази година младата двойка Игор Бундалески и Дафина Грозданоска отпразнуваха традиционна галичнишка сватба. Тържеството започна в събота сутринта, когато бъдещият зет украси мястото на сватбата с цветя и стреля с пушка.
Съгласно традицията бъдещата свекърва посреща роднините с хляб и стомна вода и танцува "свекървиното хоро". По традиция младоженецът се обръсва, което символизира края на ергенлъка му.
Основната част от сватбата се провежда в неделя, когато сватбарите, яхнали коне, посещават невестата. Кумът води със себе си малко момче. Момчето сяда с групата на булката, символизирайки нейната способност да роди син.
В нейния дом кумът й предава украсено знаме, а булката сервира на сватбарската дружина вино и ракия. Сватбарите след това се отправят към кладенеца на селото, където невястата за последен път като неомъжена жена пълни стомни с вода. На мегдана на селото мъжете играят „тежкото” хоро – традиционен македонски танц, олицетворяващ тежкия живот на македонските гурбетчии през вековете.
Събитието завършва със сватбена церемония в неделя следобед в църквата „Св. Петър и Павел”. За по-голяма автентичност булката, младоженецът и сватбарите са пременени в селски носии от Галичник, които, украсени с коприна и злато, представляват един от по-колоритните примери за македонско народно облекло. Само носията на невестата тежи около 40 кг.
Тази година, както всяка друга, мнозина присъстваха на сватбеното празненство в Галичник. Туристите документират голямата местна атракция с фотоапарати и видеокамери.