Сърбия и ЕС подписаха споразумение за помощ в размер на 1 млрд. евро

30/11/2007

Съгласно подписано в четвъртък споразумение през следващите пет години Сърбия ще получи 1 млрд. евро като безвъзмездна предприсъединителна помощ от ЕС.

(Блиц - 30/11/07; Ройтерс, Бета, Б92, БМРР, Сръбско правителство - 29/11/07)

Сръбският заместник-премиер Божидар Джелич (в средата, със сръбския президент Борис Тадич (вляво) и еврокомисаря по разширяването Оли Рен) парафираха Споразумението за стабилизация и асоцииране в Брюксел на 7 ноември. [Гети Имиджис]

Съгласно подписано в четвъртък (29 ноември) в Белград споразумение през следващите пет години Сърбия ще получи безвъзмездна помощ от ЕС на стойност 1 млрд. евро.

Средствата, които се предоставят в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) на 27-членния блок, ще подпомогнат усилията на Сърбия в областта на реформите по пътя й на интегриране в Европа.

Заместник-премиерът Божидар Джелич и директорът за Западните Балкани в Дирекция “Разширяване” на Европейската комисия (ЕК), Пиер Мирел, подписаха споразумението по-малко от месец, след като Сърбия парафира Споразумение за стабилизация и асоцииране (САС) с ЕС.

"Ние вървим към Европа, защото това е нашата цел, но също е и начин да подобрим нашата система и живота на своите граждани," каза Джелич след церемонията, като подчерта, че предвидената в споразумението помощ е най-голямата, която неговата страна някога е получавала.

Основната част от средствата, обясни той, ще подпомогнат мерките, имащи за цел ускоряване на социално-икономическото развитие на Сърбия. Останалата част ще бъде използвана за изграждането на институции, реформи в публичната администрация, съдебната власт и полицията, а също така и за инициативи за регионално сътрудничество.

Сумата "не е малка", каза Мирел пред репортери, цитиран от Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР). Той отбеляза, че Сърбия "няма да бъде длъжна да я връща".

"Това показва, че ЕС желае да види Сърбия като свой член, че ние й помагаме и ще продължим да й помагаме и през следващите години," каза той. Подписаното в четвъртък споразумение, добави той, бе третата стъпка, която Сърбия направи в посока на изграждане на по-близки връзки с ЕС след парафирането на САС на 7 ноември и подписването на споразумение за визови облекчения.

Белград се надява САС да бъде подписано в началото на следващата година, като така направи първата си голяма крачка към евентуално членство в блока.

ЕС обаче ясно посочи, че е малко вероятно това да се случи, преди Белград да арестува босненския сръбски военен командир Ратко Младич, един от останалите четирима обвиняеми, които все още се издирват от Трибунала на ООН за военни престъпления в Хага.

"Пълното сътрудничество с Международния наказателен съд за бивша Югославия продължава да бъде необходимо условие за подписването на САС," каза еврокомисарят по разширяването Оли Рен на 7 ноември.

В четвъртък, в изказване по време на Третата национална конференция за намаляване на бедността след подписването на споразумението за помощта в Белград, Джелич подчерта, че помощта не е обвързана с политически условия или с бъдещия статут на Косово.

ИПП обхваща кандидатките за членство в ЕС Хърватия, Македония и Турция и потенциалните кандидатки Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, включително Косово. Предприсъединителната помощ, която Съюзът е отделил за всички тези държави за периода 2007-2013 г., възлиза на около 11,5 млрд. евро.

През последните седем години след падането на режима на Слободан Милошевич през октомври 2000 г. Сърбия получи повече от 5 млрд. евро под формата на помощи и преференциални кредити от държави, членки на ЕС, част от които бяха използвани за програми в социалния сектор и за реформи.

Бедността и безработицата са някои от основните социални предизвикателства, пред които се изправя Сърбия днес. Почти половин милион сърби все още живеят под границата на абсолютната бедност, а размерът на безработицата е един от най-високите в Европа, 21,6 %, каза Джелич в четвъртък.