"Апо" и неговото наследство от кръвопролития

29/11/2007

Въпреки напредъка към реформи в Турция Кюрдската работническа партия ескалира своята въоръжена кампания, опитвайки се да убеди кюрдите, че насилието е единственият отговор.

От Айхан Шимшек за Southeast European Times -- 29/11/07

Протестиращи демонстрираха в Лондон срещу Кюрдската работническа партия, като призоваха европейските правителства да блокират подкрепата за терористичната организация. [Ахмет Гьормез]

Трима високопоставени генерали от САЩ посетиха Турция миналата седмица, давайки знак за засилено сътрудничество между двете съюзнички от НАТО в борбата срещу терористите от Кюрдската работническа партия, действащи от Северен Ирак.

Посещенията на генерал Банц Крадък, командващ на американските въоръжени сили в Европа, генерал Дейвид Петреъс, командващ на американските въоръжени сили в Ирак, и генерал Джеймс Картрайт, заместник-председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ, пристигнаха само две седмици след важната среща във Вашингтон между американския президент Джордж Буш и турския премиер Реджеп Тайип Ердоган на 5 ноември.

"ПКК е терористична организация. Тя е враг на Турция, враг на Ирак и враг на САЩ," каза Буш по време на срещата. "Добрите, солидни разузнавателни сведения, получени в реално време чрез използването на съвременни технологии, ще направят много по-лесна ефективната работа срещу хора, които използват убийството като оръжие, за да постигнат своите политически цели."

След някои от най-смъртоносните нападения на групировката от години турското правителство е подложено на увеличаващ се обществен натиск да вземе решителни мерки срещу базите на ПКК в Северен Ирак.

ПКК, която е обявена за терористична организация от САЩ, ЕС и голяма част от международната общност, води въоръжена борба от 1984 г. Конфликтът е отнел повече от 37 000 живота.

Лидерът на ПКК Абдула Йоджалан, който се намира в затвора, е учил в престижното Училище по политически науки в Анкара през 70-те години и е възприел идеите на маоизма. Членовете основатели на групировката – известни като "апоисти", по прякора на Йоджалан, “Апо” – се опитват да създадат марксистко-ленинска народна република в Югоизточна Турция. С времето обаче ПКК се отдалечи от левичарската идеология, възприемайки по-ислямистки и националистически идеи.

В началото на 80-те години на миналия век, когато ПКК започна своята терористична кампания, тя имаше около 200 бойци. До следващото десетилетие техният брой нарасна на 12 000. В момента за активни се смятат около 5 000: 2 000 в Турция и още 3 000 в Северен Ирак.

Слабото социално-икономическо развитие, нарушенията на човешките права и пълната ангажираност на турските власти със сигурността за сметка на други въпроси помогнаха на организацията да набере сили. Бивши турски политически и военни лидери признават днес, че погрешната политика е изострила проблема.

[Ахмет Гьормез]

"Наша грешка бе, че строго забранихме кюрдския език. Разбрах това по-късно," каза пред всекидневника “Милиет” бившият турски началник на генералния щаб, генерал Кенан Еврен. Ръководителят на държавния преврат през септември 1980 г. и седми президент на Турция Еврен призна също, че мъченията и малтретирането на затворници са били голяма грешка.

"Трябва да признаем кюрдската реалност в Турция," заяви през всекидневника друг бивш началник на генералния щаб, Хилми Йозкок. "Турция трябва да приеме сериозно своите етнически кюрдски граждани; те не трябва да бъдат подценявани. Вярвам, че проблемът може да бъде решен, когато Турция стане член на ЕС и нивото на доходите достигне 15 000 щ. д.," каза той.

Насилието на ПКК в Турция ескалира между 1993 г. и 1995 г., когато групировката проведе масирани атаки срещу въоръжените сили. Турция обаче успя да проведе ефективни наказателни операции и заплахата бе овладяна. През 1999 г. Йоджалан бе заловен в Кения, а повечето от неговите бойци се изтеглиха от Турция в Северен Ирак. ПКК прамени своето име на Конгрес за свобода и демокрация на Кюрдистан (КАДЕК), заяви, че ще следва мирен и политически дневен ред, и обяви едностранно прекратяване на военните действия.

След няколко години обаче атаките бяха подновени. Досега през 2007 г. ПКК може да се посочи като пряк виновник за смъртта на 160 цивилни граждани, както и на 138 турски войници и 266 членове на ПКК. Само през октомври в резултат от насилието на ПКК загинаха 47 души, включително 35 турски войници.

Парадоксално, активизирането на насилието стана в момент, когато Турция провеждаше важни реформи като част от процеса на присъединяване към Европа. Частните курсове по кюрдски език и предаванията на кюрдски вече са позволени, макар и да остават сравнително малко. Ограниченията върху прокюрдските културни организации бяха отслабени.

Управляваща в Турция Партия на справедливостта и развитието, която спечели втори мандат на парламентарните избори през юли, обеща да поеме още ангажименти към етническите кюрди в страната. В същото време за първи път от години членове на прокюрдската партия ДТП спечелиха места в парламента.

Анализатори твърдят, че знаците за развиващ се политически процес се разглеждат като заплаха от ПКК. "Целта на тези атаки е провокират турците срещу кюрдите и да подкопаят включването на партията ДТП в турската политическа система," казва Седат Лачинер, директор на Организацията за международни стратегически проучвания в Анкара. "Те искат да кажат на кюрдския народ, че единственият път напред е така наречената "въоръжена борба".

Общественото негодувание срещу нападенията принуди властите да подготвят трансгранична военна операция, имаща за цел базите на ПКК в Ирак. Предишни прецеденти обаче подсказват, че такъв подход може да не е ефикасен. В миналото са провеждани няколко трансгранични нападения - първото през 1983 г., а последното през 2001 г. - но те не доведоха до края на ПКК.

Командващият на турските сухопътни сили, генерал Илкер Башбуг, признава това, но настоява, че една военна операция продължава да бъде необходима.

"Борбата срещу сепаратисткия терор има четири основни измерения - сигурност, икономическа, социално-културна и психологическа борба," каза Башбуг неотдавна в реч пред Военната академия на сухопътните сили. "Всички тези четири измерения са взаимно допълващи се. Борбата на Турция срещу ПКК продължи толкова дълго поради проблеми в съгласуването на стъпките в тези четири области."

Междувременно сътрудничеството между САЩ и Турция се засили, като се съсредоточи върху локализиране и изолиране на лидерите на ПКК и прекратяване на логистичната подкрепа за групировката. Американската администрация прикани европейските си съюзници да изкоренят дейностите на ПКК в Европа и да блокират нейните финансови ресурси и пропагандна дейност.

Иракски кюрдски групировки призоваха Турция да предложи обща амнистия за бойците от ПКК и да започне диалог с групировката. Турция обаче заяви, че нейният приоритет е да принуди бунтовниците да сложат оръжие.

Заместник-премиерът Джемил Чичек, говорител на правителството, заяви пред журналисти, че предишни закони за амнистия са довели до положителни резултати, но въпреки това не са трайно решение.