Проучване установи, че ползите за Хърватия от ЕС превишават разходите

11/09/2007

Членството в ЕС няма да струва евтино на Хърватия. Обществото обаче може да очаква по-добри заплати и повече работни места, прогнозира доклад.

От Наташа Радич за Southeast European Times от Загреб –11/09/07

Хърватия се надява на покана за членство в ЕС през 2009 г. [AФП]

Според доклад на Икономическия институт в Загреб членството в ЕС ще струва на Хърватия 1,6 милиарда евро годишно. Същевременно гражданите ще усетят веднага ползите от евроинтеграцията под формата на по-високи работни заплати и по-ниска безработица.

Анализът с обем от 1 500 страници, публикуван през лятото, представя с подробности икономическите последици от присъединяването към блока. Той прогнозира по-висок жизнен стандарт и тласък за основните индустрии - особено за търговията и туризма - още през 2009 г., когато Хърватия се надява да получи поканата.

Според проучването след присъединяването равнището на безработицата ще спадне от сегашните 16 % на 10 %. БВП на страната ще се повиши, както и цялостният икономически растеж. Националната валута ще остане стабилна, а притокът на преки чужди инвестиции ще се повиши и цените ще останат стабилни, с максимално увеличение от 1,4 %.

Хърватите ще печелят и харчат повече, но храната, облеклото, стоките за широко потребление и жилищата няма да поскъпнат, констатира изследването. Вилите по крайбрежието обаче са изключение. Очаква се техните цени да се повишат с либерализирането на пазара на недвижими имоти.

Проучвания като настоящото са правени и от други страни, членки на ЕС, непосредствено преди последния кръг от преговорите им с Брюксел, каза ръководителят на института Сандра Свалек. В частност проучването, осъществено в Полша, е послужило за модел за хърватския доклад.

Някои от придобивките от членството в ЕС могат да се видят още сега, по време на присъединителния процес, каза главният преговарящ на Хърватия с ЕС Владимир Дробняк. Членството не само ще доведе до повишен жизнен стандарт и по-високи заплати, но и ще придаде допълнителна стойност на политическата и социална структура на Хърватия. "Тази стойност е неизмерима," каза Дробняк.

Макар че цялостната картина е розова, в доклада се признава, че някои сектори ще срещнат предизвикателства. Сред тях са селското стопанство и рибовъдството. Държавните субсидии ще бъдат премахнати след присъединяването, а средствата от ЕС ще трябва да са достатъчни, за да може хърватското земеделие да бъде конкурентно на европейския пазар.

Ще са необходими реформи. Държавата вече е изготвила селскостопанска стратегия, насочена към улесняване на прехода към интегриран европейски пазар с национални квоти за всеки продукт.