Безработицата сред младежта се превръща в сериозен проблем за Югоизточна Европа

17/07/2007

Сегашните нива на безработицата в Югоизточна Европа могат да се превърнат в социален проблем за региона, където твърде много млади хора не ходят нито на училище, нито на работа.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times от Белград -- 17/07/07

Млого младежи е региона не могат да си намерят работа. [Лаура Хасани]

В бързо променящата се икономическа среда в Югоизточна Европа много висшисти са безработни. На конференцията на Световната банка "Младежта в Източна Европа и Централна Азия: от политика към действие", проведена в Рим през май, мнозина посочиха, че тенденциите в безработицата могат да забавят икономическия растеж и да доведат до увеличаване на бедността и престъпността в региона.

До 2005 г. новите държави, членки на ЕС, възстановиха нивата си на БВП след 90-те години. Страните от Югоизточна Европа обаче се възстановяваха по-бавно. Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина (БиХ) и Македония бяха засегнати от вътрешни вълнения заради конфликта на Балканите.

Днес заетостта в Словения е над средната стойност от 65,2 % за първите 15 държави, членки на ЕС, но в Македония тя е малко над 30 %. Хърватия все още е с 10 % под средната стойност за ЕС-15. Проблемът с безработицата в региона се смята за сериозен, тъй като повечето безработни са на възраст под 30 години.

В повечето страни в региона има причини за тревога. В Албания и Турция повечето хора на възраст между 18 и 24 години нямат средно образование.

Образователните системи в Югоизточна Европа са под вътрешен и международен натиск да осигурят специалисти с умения, търсени на пазара на труда, но в момента не могат да отговорят на нуждите на младежта в региона.

"Унизително е това, което правителството ни предлага след шест години учене, упорита работа и търпение. Аз завърших електроинженерство с висок успех и в рекордни срокове, а каква е днес перспективата ми в Сърбия?", пита 24-годишният Милош Павлович от Белград. "Всички се надявахме, че с времето нещата в Сърбия ще се оправят, но очевидно нищо не се променя."

Професионалното и техническо образование в региона също не успява да осигури на младите преход от учение към работа. Почти 90 % от завършилите професионални училища през 2003 г. са били безработни от една до пет години след завършване на училище, според Световната банка и УНИЦЕФ. В БиХ завършилите технически училища имат далеч по-малки шансове да си намерят работа от завършилите общообразователни средни училища.

Без перспективи за работа, младите хора са принудени да търсят други начини за препитание. Те често се насочват към черния пазар или към престъпни дейности. В Сърбия вероятността представители на по-младото поколение да се захванат със сделки на черния пазар е два пъти по-голяма, отколкото за по-възрастното поколение.

Много млади хора напускат родните си страни, за да получат добро образование, да си намерят добре платена работа и да започнат кариера. Това "изтичане на мозъци" от региона се превръща в изключително сериозен проблем, колкото самата безработица. В Косово повече от половината от младежите искат да емигрират в Западна Европа, Съединените щати или Канада с надежда да започнат кариера.

Проучвания на Световната банка посочват, че проблемът с безработицата сред младежта може да се реши чрез създаване на повече работни места, за което е нужен по-добър инвестиционен климат. Основните пречки пред инвестициите и следователно пред откриването на нови работни места са прекомерното регулиране на пазара, административните бариери и високите данъци, смята Банката.

Ако продължи тази висока безработица, тя ще засегне неблагоприятно социалната и икономическа динамика, което може да попречи на стремежа на региона да постигне устойчиво икономическо развитие.