Румънски професор жертва живота си, за да спаси студенти при стрелбата в Техническия университет във Вирджиния

18/04/2007

Ливиу Либреску преживява Холокоста и става експерт по машинно инженерство. В понеделник той загина, помагайки на студентите си да се спасят от най-страшното в историята масово убийство в американско учебно заведение.

(Найн О'Клок, Ройтерс, Ню Йорк Таймс, Лос Анжелис Таймс, Дейли Рекърд, Таймс - 18/04/07; АП, ЮПИ, Чикаго Трибюн, Си Ен Ес Нюз, HotNews.ro - 17/04/07)

Свещ и цветя бяха поставени пред портрета на Ливиу Либреску във вторник (17 април) в Букурещкия политехнически университет. [Гети Имиджис]

Животът на 32-ма души бе грубо прекъснат в понеделник (16 април) след стрелба на въоръжен мъж в Техническия университет в щата Виржиния -- най-кървавия инцидент досега в американско учебно заведение. Една от жертвите бе роденият в Румъния гражданин на Израел и САЩ Ливиу Либреску, преподавател по машинно инженерство в университета. Преживял Холокоста, той загина като герой, опитвайки се да спаси своите студенти.

"Баща ми препречил вратата с тялото си и казал на студентите да бягат," каза синът на преподавателя, Джо Либреску, в телефонно интервю за АП във вторник. "Студентите започнали да отварят прозорците и да скачат навън".

В коментар на британския в. "Таймс" от сряда се казва, че 76-годишният професор, който посвещава живота си на преподавателската и научната работа, е спасил живота на най-малко девет души.

Либреску и неговите студенти били в аудитория на втория етаж в сградата "Норис Хол" на Техническия университет във Виржиния, когато стрелецът, идентифициран като Чо Сеунг-Хуи, 23-годишен южнокорейски студент, започнал да вилнее в съседната стая. Всичко започна с оглушителен шум, "като от огромен чук", разказва за събитията един студент. След това се чуха писъци и продължителни трясъци.

Либреску се втурнал към вратата и я барикадирал с тялото си, опитвайки се да спре Чо и да даде време на студентите си да избягат, скачайки през прозорците. Макар че някои получили фрактури, те се спасили. Професорът обаче загинал, след като Чо нахлул през вратата и го прострелял.

"Може би бях осмият или деветият, който скочи, и мисля, че бях последен, каза пред репортери Алек Калхун, 20-годишен.

"Баща ми е показал смелост, като се е изправил в защита на нещо, в което вярва отдавна," каза Джо Либреску.

Роден в семейството на румънски евреи, Либреску бил изпратен като дете в трудов лагер, след като Румъния става съюзник на нацистка Германия през Втората световна война. Наред с хиляди други евреи той и семейството му били отведени в централно гето в град Фокшани.

Близо 380 000 румънски евреи са избити от колаборационисткия режим през войната, се посочва в доклад от 2004 г.

Либреску завършва Политехническия университет в Букурещ с диплома по механика и самолетостроене през 1953 г. По-късно той специализира в областта на композитните материали и аероеластичността.

Поради симпатиите си към Израел и отказа му да се подчини на комунистическия режим на Николае Чаушеску по-късно му забраняват да поддържа каквито и да било контакти с източници извън Румъния и не му разрешават да напусне страната.

Благодарение на личната намеса на тогавашния израелски премиер Менахем Бегин обаче Либреску успява да отиде в Израел, където се заселва през 1978 г. Малко след това той постъпва на работа в Университета в Тел Авив, където преподава машинно инженерство до 1985 г. По-късно той отива във Вирджиния, за да прекара свободната си от лекции година, и впоследствие решава да остане там.

Румънската академична общност се присъедини към колегите на Либреску от Техническия университет във Вирджиния в траура по повод на трагичната му кончина във вторник.

"Това е голяма загуба," каза Екатерина Андронеску, ректор на Политехническия университет в Букурещ. "Изпитваме дълбоко възхищение от начина, по който той е реагирал, за да защити студентите си с цената на своя живот."

Автор на голям брой публикации, Либреску е получавал много награди за своята работа. През 1969 г. той получава докторат от Румънската академия на науките. Неговият университет го награждава с почетна степен през 2000 г. Получил е и няколко стипендии от НАСА.

Колегите му описват Либреску като "блестящ учен", "изключителен човек" и "истински джентълмен". Той оставя съпруга, Марлена, и двама сина.