Турска писателка бе оневинена за обида на Ататюрк

20/12/2006

Турската писателка Ипек Чалъшлар бе оправдана във вторник по обвинение в обида на основателя на съвременна Турция, Мустафа Кемал Ататюрк.

(Ню Анатолиън - 20/12/06; AП, АФП, БиБиСи, ФТ, Интърнешънъл Хералд Трибюн, АКИ, РСЕ/РС - 19/12/06)

Мустафа Кемал Ататюрк е основателят на модерната Турска република. [Уикипедия]

Писателката Ипек Чалъшлар бе оправдана от истанбулски съд във вторник (19 декември). Тя бе обвинена в обида на основателя на модерната Турска република, Мустафа Кемал Ататюрк.

Съдийското решение бе обявено по време на второто заседание от процеса срещу Чалъшлар, който бе открит през октомври. Обвиненията срещу дългогодишната турска журналистка бяха основани на написаната от нея биография на съпругата на Ататюрк, Латифе Ушаки, която бе публикувана през юни и се превърна в бестселър само за няколко дни.

Въз основа на свидетелски разкази в откъс от книгата на Чалъшлар се описва събитие от краткия брачен живот на двойката. Заплашен от опит за покушение, според авторката Ататюрк бил избягал от президентския дворец, преоблечен в чадри като жена.

Този откъс от книгата бе включен в интервю с авторката за тиражния турски всекидневник "Хюриет" през юни.

Делото срещу Чалъшлар бе заведено по иск на читателя Хюсеин Тургул Пекин.

"Особено голяма обида е да се твърди, че Мустафа Кемал, в чиято смелост никой от нас не би посмял да се усъмни, е направил подобно нещо," е написал той в писмо до прокурора, който впоследствие повдигна обвинения срещу авторката и Недждет Татлъджан, редактор в "Хюриет".

Обвининението срещу двамата се основаваше на специален закон, приет през 1951 г., който предвижда присъди лишаване от свобода за всеки, който "публично обижда паметта на Ататюрк". Според съобщенията много турски писатели и журналисти са били потърпевши от този закон през годините.

Оправдателната присъда за Чалъшлар бе произнесена на фона на силния натиск на ЕС върху Турция, която започна преговорите си за членство в Съюза през октомври 2005 г., за промяна или премахване на ограниченията върху свободата на изразяване.

Брюксел и правозащитни групи бяха особено критични към разпоредбите в наказателния кодекс на Турция, който служеше като основание за съдебни дела срещу десетки турски интелектуалци, сред които бяха Орхан Памук, тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература, и Елиф Шафак, най-известната писателка в страната. Член 301 от наказателния кодекс разглежда като престъпления "обидата" на републиката, парламента или друга държавна институция и предвижда до три години затвор за нарушителите.

Етническият арменски журналист Хрант Динк е единственият, получил условна шестмесечна присъда за "обида на турската национална идентичност". Повечето други процеси, основани на член 301, са завършвали или с оправдателни присъди, или с оттегляне на обвиненията.