Разделянето на сръбско-черногорската армия: гледната точка на Сърбия

21/09/2006

След края на държавния съюз Сърбия и Черна гора сега се опитват да създадат отделни професионални армии, по-малки, но по-добре оборудвани технически.

От Игор Йованович за Southeast European Times от Белград – 21/09/06

Войници от Националната гвардия издигат сръбското знаме пред сградата на федералния парламент в Белград. [Гети Имиджис]

Общата армия на Сърбия и Черна гора бе единствената съвместна институция на хлабавия федерален съюз, която продължи да функционира до края. След като Черна гора избра независимостта на референдума от 21 май, двете държави започнаха преговори за разделяне на военното имущество.

По споразумение двете държави си запазиха военното имущество, намиращо се на териториите им по време на съществуването на държавния съюз. Черногорските власти обаче обявиха, че искат значително да намалят броя на военнослужещите и военния си потенциал. Това означава, че голяма част от оръжията и оборудването ще бъдат продадени и ще бъде създадена професионална армия от около 2 500 души. В държавния съюз имаше задължителна военна служба и наборниците между 19 и 22-годишна възраст се призоваваха да служат в армията шест месеца.

Разделението бе улеснено от факта, че бе планирано - Черна гора притежаваше около 5,4 % от бойния потенциал, което се равняваше на дела на републиката във военния бюджет.

Това обаче не важеше за военноморските сили, които са разположени основно в Черна гора. Краят на държавния съюз означава, че Сърбия остава без излаз море. Някои в Белград смятат, че Черна гора може да позволи на Сърбия да запази военноморски флот с намалена численост на черногорското крайбрежие.

Сърбия възнамерява да създаде армия, която до 2010 г. да има в състава си основно професионални военнослужещи, докато броят на лицата от запаса ще бъде значително увеличен. Според официални изчисления до 2007 г. армията трябва да разполага с около 36 000 военнослужещи вместо сегашните 50 000. Броят им след това ще бъде намален допълнително на 30 000 до 2010 г.

Сръбската армия обаче е изправена пред недостиг на пари, като военновъздушните сили са в най-големи затруднения. Според заместник-командващия на военновъздушните сили, полковник Небойша Джуканович, от 240 самолета и хеликоптери в сръбската армия само 60 продължават да се използват. Най-сериозният проблем на ВВС, които бяха силно разтърсени от сблъсъците с НАТО през 1999 г., е ремонтът на техните самолети МИГ-29. Тази работа се бави постоянно поради недостатъчно средства.

Сръбската конституция не дава ясно определение на правомощията на премиера и президента в командването на армията. Бившият министър на отбраната на Сърбия и Черна гора Зоран Станкович и чиновници от министерството в момента са под юрисдикцията на сръбското правителство, но на министрите все още не е дадено право да гласуват на правителствените заседания.

Сръбският президент Борис Тадич заяви в началото на август, че няма да позволи "двойно командване на армията". Въпросът обаче вероятно няма да се реши, докато не бъде приета новата сръбска конституция.