Сърбия бави реституцията

06/09/2006

В Сърбия, единствената страна в Европа, която не върна на гражданите конфискуваната от комунистите и нацистите собственост, около 500 000 души очакват да им бъде върната собствеността.

От Георги Митев-Шантек за Southeast European Times -- 06/09/06

Бивши собственици са подали искове за почти целия център на Белград, спирайки по тази начин инвестициите в тази част на столицата. [AФП]

Сръбските граждани, чиято собственост е била конфискувана от нацистите по време на Втората световна война и от комунистите след това, до края на юни трябваше да подат искове за връщането на собствеността им. Според Дирекцията по собствеността са били подадени между 100 000 и 150 000 искове. Според Реституционната мрежа, която обединява бившите собственици, всеки е подал най-малко три молби, което означава, че Дирекцията трябва да разгледа около 500 000 молби.

Според по-ранна статистика, сърби, които сега живеят в Съединените щати, са подали молби за връщане на собственост, оценена на 500 милиона долара чрез посолството в Белград.

Статистиката показва, че държавата е отнела 726 милиона квадратни метра или 20 000 имота. Освен това са били иззети и ценни книжа, полици, интелектуална и индустриална собственост. Според закона за денационализация, който се очаква да бъде гласуван и приложен до края на годината, собствеността трябва да се върне на предишните собственици. Ако това се окаже невъзможно, трябва да се предложи парична компенсация. Реституционната мрежа съобщава, че в около 90 процента от случаите собствеността ще може да бъде върната.

Словения, Чешката република, Словакия и Унгария започнаха процеса на реституция преди 15 години. България (1992), Германия (1994), Румъния, Хърватия и Полша (1996), Македония (1998), Босна и Херцеговина (2000), Черна гора (2002) и Албания (2004) също започнаха реституционните процедури. Сърбия обаче все още довършва инвентаризацията на конфискуваната собственост.

Според закон, гласуван през май, църквите и религиозните групи ще си получат обратно собствеността. Според официални данни около 3 процента от цялата национализирана собственост принадлежи на църквите и религиозните общности.

Връщането на собствеността на законните й собственици не е просто коригиране на една историческа несправедливост. Когато чуждестранните инвеститори се интересуват от закупуване на земя в сръбски градове, те срещат сериозни проблеми с правата на собствениците на земя.

Сериозните инвеститори не желаят да купят земя, която според сега действащия закон може да бъде купена за 99 години, с риск законният собственик да се появи и да предяви правата си над нея. В центъра на Белград, бившите собственици са подали искове за почти целия център, спирайки по този начин инвестициите там.

При купуване на държавни предприятия сега 5 процента от покупателната цена се внася в Реституционен фонд. Фондът сега притежава 50 милиона евро. Директорът на трезора Весна Дзинич смята, че за да приключи процеса на реституция Сърбия ще трябва да изразходва между 35 и 200 милиарда евро.