В България бе открит уникален златен кинжал

09/08/2006

Кинжал на възраст 5000 години, открит неотдавна заедно с над 500 други златни предмета от археолози в Централна България, хвърля нова светлина върху древната тракийска цивилизация.

(Индипендънт, ЮПИ - 08/08/06; AП, АБЦ, Агенция София Нюз, Агенция Фокус Нюз - 07/08/06; Ройтерс, ДПА, БиБиСи, Гласът на Америка, Скотсмън, Агенция София Нюз - 06/08/06)

Тракийски златен кинжал и части от накити, датиращи от 3-ото хилядолетие пр. Хр., са изложени в Националния исторически музей в София. [Гети Имиджис]

Наскоро открито златно съкровище, включващо рядък 5000-годишен кинжал, ще бъде изложено в Националния исторически музей (НИМ) в София в сряда (9 август).

Кинжалът с дължина 16 см и 545 елемента от тракийски златни накити, датиращи от 3-ото хилядолетие пр. Хр., бяха открити край с. Дъбене в Централна България, на около 120 км източно от столицата, при разкопки под ръководстовото на археолога Мартин Христов.

"Това е наистина сензационна находка," заяви в неделя директорът на НИМ Божидар Димитров при обявяването на находката. "Кинжалът, който според нас е изработен от злато и платина, най-вероятно е принадлежал на тракийски владетел или жрец. Предмет от този вид не е откриван дори и в легендарния град Троя."

Кинжалът е съвършено запазен и изключително остър, "като бръснач", казва Димитров.

Разкопките край Дъбене започнаха преди близо две години, след като двама археолози от НИМ срещнали съпругата на местен фермер, която носела изящно изработена огърлица от злато. Жената им казала, че съпругът й я намерил, докато орял нивите си с трактора.

След десетмесечни разкопки при три могили край селото археолозите съобщиха, че са открили над 15500 миниатюрни мъниста и халки, представляващи елементи от различни накити, за които се смята, че са на възраст над 4000 години. Предметите вероятно са били носени като част от погребалното облекло на владетели. Изработени са с изключително майсторство -- например мястото на спойката при някои халки не се вижда под обикновен микроскоп.

Археолозите първоначално предположиха, че са попаднали на древен център за металообработка. След като обаче досега не са открити следи от селище или храм край с. Дъбене, те смятат, че мястото е било използвано за жертвоприношения на боговете и особено на Гея, богинята на земята.

"Могилите изглежда са част от комплекс," казва Христов. "Някои от тях напомнят на гробници, а други изглежда са ритуални центрове, където древните са погребвали дарове за боговете."

Според някои източници траките са обитавали днешните български земи, както и част от днешна Гърция, Румъния, Македония и Турция, между 4000 г. пр. Хр. и 8 в. от н. е., когато нахлуващите славяни са ги асимилирали. Други смятат, че траките са били асимилирани много по-рано -- около 45 г. от н. е. Макар и траките да са обитавали тези земи най-малко 4000 години, за тяхната загадъчна цивилизация се знае твърде малко, тъй като са нямали писменост и не са оставили трайни надписи.

Някои специалисти смятат, че кинжалът и златните накити, намерени досега в Дъбене, са дело на цивилизация, предхождаща тази на траките.

Последните две години бяха изключително продуктивни за българските археолози. По-малко от месец, преди да бъде обявено откриването през август 2005 г. на състоящото се от над 15000 елемента Дъбенско съкровище, археолозите откриха уникална колекция от 50 предмета от тракийско съкровище на 2400 години, включващо златен венец с изображение на гръцката богиня Нике.

През 2004 г. маска от масивно злато с размери на голяма чиния, приличаща на "Маската на Агамемнон", открита от Шлиман в Троя, бе намерена в Централна България.